14.
Милър
„Ксинглонг“ загина глупаво. По-късно всички научиха, че е само един от хилядите незабележими междуастероидни минотърсачи. Поясът гъмжеше от тях — обикновено бяха притежание на пет до шест семейства, спестили достатъчно, за да платят лиценза и наема. Когато се случи това, собствениците бяха изостанали с три вноски и банката им — Банка за инвестиране и развитие — бе поставила кораба под запор. Което и бе причината — вслушвайки се в здравия разум — да изключат своя идентификатор. Скромни, отрудени хорица, които се опитваха да оцелеят.
Ако някой реши да нарисува плакат, олицетворяващ поясната мечта, трябва да изобрази на него „Ксинглонг“.
„Сципион Африкански“, патрулен разрушител, бе на път да се прибере обратно на Марс в края на своята двегодишна обиколка из Пояса. И двата кораба се бяха насочили към едно пленено от гравитацията кометно тяло на неколкостотин хиляди километра от Хирон, за да попълнят водните си запаси.
Когато минотърсачът се появи за пръв път в обхвата на „Сципион“, той изглеждаше като носещо се с висока скорост тяло без опознавателни сигнали, летящо приблизително в тяхна посока. Официалната марсианска преса подчертаваше, че „Сципион“ се опитвал многократно да установи връзка. Нелегалните емисии на СВП твърдяха, че това е лъжа и че нито една релейна станция из Пояса не е засичала подобни сигнали. Всички обаче бяха съгласни в едно — „Сципион“ бе открил стрелба с отбранителните си късообхватни оръдия и бе превърнал минотърсача в сияещ облак.
Реакцията бе предсказуема като елементарна физика. Марсианците изпратиха още няколко десетки кораби, за да помогнат за „поддържането на реда“. Пропагандистите на СВП призоваваха към започването на военни действия и малко от независимите станции не бяха склонни да се съгласят с тях. Големият неумолим часовник на войната бе отброил още една минута към кръвопролитието.
А някой на Церера бе измъчвал осем или девет часа марсиански гражданин на име Енрике Дос Сантос, преди да закове останките му на стената на водния резервоар в девети сектор. Идентифицираха го по терминала, оставен на пода заедно с годежната халка и тънък кожен портфейл с кредитни карти и трийсет хиляди нови йени, използвани на Европа. Мъртвият марсианец бе забоден на стената с пневматично шило. Пет часа след това въздушните рециклатори все още не можеха да премахнат миризмата. Наложи се да остържат нещастника от стената.
Милър не спираше да се учудва колко умиротворени изглеждат мъртвите хора. Колкото и ужасни да бяха обстоятелствата, те винаги приличаха на заспали. Чудеше се, когато дойде неговият ред, дали ще го споходи подобно спокойствие.
— Камерите за наблюдение? — попита той.
— Изключени от три дни — докладва новият му партньор. — Изпотрошени са от хлапета.
Октавия Мус бе работила в отдела за престъпления против личността, преди „Звезден лабиринт“ да бъде разтърсен от увеличаващата се вълна от насилие. Оттам я бяха прехвърлили в групата по изнасилванията. После, няколко месеца по-късно, в отдела за детска престъпност. Ако тази жена все още имаше душа, вероятно бе смачкана и натикана някъде твърде навътре, за да може да се прояви. В очите ѝ никога не се виждаше нещо повече от лека изненада.
— Знаем ли кои хлапета?
— Някакви отрепки от горните етажи — отвърна тя. — Задържани, глобени и освободени отново в дивия свят.
— Би трябвало пак да ги приберем — рече Милър. — Ще бъде интересно да узнаем дали някой им е платил да счупят точно определени камери.
— Готова съм да се обзаложа, че няма да открием връзка.
— В такъв случай откъде този, който го е извършил, е знаел, че камерите не работят?
— От някого в поддръжката.
— Или е ченге.
Мус облиза устни и сви рамене. Семейството ѝ живееше от три поколения на Пояса. Имаше роднини на кораби като този, който „Сципион“ бе разрушил. Кожата и костите, висящи на стената пред тях, не я учудваха. Когато изпуснеш чук при тяга, той пада на пода. А когато собственото ти правителство убие шест етнически китайски минотърсачи, логично е в отговор някой да те прикове към живата скала на Церера с еднометрово титаниево шило. Око за око.
— Сигурно ще има последствия — заключи Милър, имайки предвид „Това не е труп, а плакат, който призовава към война“.
— Няма да има — възрази Мус. „Войната и без това дойде, със или без плакат.“