— Може и да си права — въздъхна Милър. — Всъщност, права си със сигурност. Но не и те.
— Ако искаш, иди потърси роднините. А аз ще прегледам записите. Не са изгорили пръстите му тук, в коридора, значи са го домъкнали отнякъде.
— Аха — кимна Милър. — Имам готов образец на съчувствено писмо. Съпруга?
— Не зная — сви рамене тя. — Не сме търсили.
Милър се върна в участъка и се тръшна на стола си. Мус вече си имаше свое бюро, през две сепарета от неговото, устроено по вкуса ѝ. Бюрото на Хейвлок бе празно и старателно почистено, сякаш чистачите бяха искали да премахнат дори миризмата на земния натрапник от тяхното добропорядъчно поясно кресло. Милър отвори досието на убития и потърси роднини. Джун Йи Дос Сантос, работи на Ганимед. Женени от шест години. Нямат деца. Е, това поне е добре.
Той потърси готовия формуляр на писмото и попълни празните места. „Скъпа госпожо Дос Сантос, с прискърбие трябва да Ви съобщя и така нататък. Вашият (той прелисти менюто) съпруг беше уважаван и ценен член на церерското общество и Ви уверявам, че ще бъде направено всичко възможно да открием убиеца или убийците и те да получат заслуженото наказание. Ваш…“
Нехуманно послание. Безлично, студено и пусто като вакуум. Онези остатъци от плът върху стената бяха принадлежали на истински човек, със страсти и страхове — човек като всеки друг. Въпреки това не му оставаше нищо друго, освен да прати писмото с ясното съзнание за болката, която причинява.
Дъската за текущи разследвания бе плътно изписана. Престъпленията продължаваха да бележат трайна тенденция към нарастване. „Така значи ще изглежда“ — помисли си той. Без размирици. Без престрелки в коридорите и ожесточени схватки за всяка позиция. Само увеличаващ се брой неразкрити убийства.
Той се поправи: Така ще изглежда оттук нататък.
Което не правеше по-лесна следващата му задача.
Шадид беше в кабинета си.
— Какво мога да направя за теб? — попита тя.
— Необходимо ми е разрешение за достъп до протоколи от разпити — рече той. — Не е съвсем по правилата. Та си мислех, че ще е най-добре да се обърна към теб.
Шадид се облегна назад.
— Подай молба, ще я прегледам. Какво се опитваш да откриеш?
Милър отговори веднага, сякаш бе очаквал точно този въпрос.
— Джим Холдън. Землянинът от „Кентърбъри“. Марс вероятно трябва вече да го е прибрал и искам да ни бъде осигурен достъп до разпитите на екипажа му.
— Работиш ли по случай, който има връзка с „Кентърбъри“?
— Ами да — смънка той. — Нещо подобно.
— Я да чуем — погледна го тя. — Разкажи ми.
— Става дума за онази странична задача. Джули Мао. Докато тършувах около нея…
— Прочетох доклада ти.
— Значи си наясно, че е била свързана със СВП. Доколкото разбрах, работила е на транспортен кораб, който извършвал куриерски услуги за СВП.
— Имаш ли доказателства за това?
— Не — каза Милър. — Всичко е неофициално.
— И е свързано с марсианския флот и унищожаването на „Кентърбъри“?
— Тя е била на „Скопули“ — обясни Милър. — Използвали са го като примамка, за да спрат „Кентърбъри“. Въпросът е, че в прословутото си съобщение Холдън твърди, че е заварил „Скопули“ без екипаж на борда и със задействан радиофар, произведен на Марс.
— И ти смяташ, че в цялата тази история има нещо, което може да ти помогне?
— Няма как да разбера, докато не се уверя — рече Милър. — Но ако Джули не е била на кораба, значи някой я е отвел.
Усмивката на Шадид не стигна до очите ѝ.
— Какво очакваш — че марсианският флот любезно ще ти предостави всичко, което е измъкнал от Холдън с мъчения?
— Ако Холдън е видял нещо на онзи кораб, нещо, което да ни даде някаква идея какво може да се е случило с Джули и другите…
— Мисля, че не си наясно с цялостната картинка — прекъсна го тя. — Марсианският флот не е целял само унищожаването на „Кентърбъри“. Направили са го, за да провокират реакция от страна на Пояса — за да имат извинение да ни нападнат и превземат. Единствената причина, поради която „разпитват“ оцелелите, е, за да не може никой друг да се добере преди тях до онези нещастници, Холдън и хората му или вече са мъртви, или им промиват мозъците с най-нови марсиански технологии.
— Не можем да знаем със сигурност…
— А дори и да получим подробен доклад от разпитите, той няма да ти послужи за нищо, Милър. Марсианските военни няма да го разпитват за „Скопули“. Защото „Скопули“ е тяхна примамка.
— Това ли е официалната позиция на „Звезден лабиринт“? — попита Милър. Думите едва излетяха от устата му и той осъзна, че е допуснал грешка. Лицето на Шадид се изопна и помрачня. Милър чак сега си даде сметка за заплахата, която се съдържаше в изказването му.