— Само подлагам на съмнение достоверността на източника на информация — подчерта Шадид. — Не можеш да отидеш при заподозрян и да го питаш накъде да продължиш с разследването. А и спасяването на Джулиет Мао сега не е най-важната ти задача.
— Не съм казал, че е — възрази Милър, но гласът му звучеше отстъпчиво.
— Дъската отвън е пълна с престъпления и продължава да се тъпче. Сега най-важната задача е безопасността на обществото. Ако задачата ти няма пряка връзка с това, по-добре се заеми с нещо друго.
— Но войната…
— Не е твоя работа — отново го прекъсна Шадид. — Церера е нашият дом. Искам от теб окончателен доклад за Джулиет Мао. Ще го пратя по съответните канали. Направихме каквото ни е по силите.
— Но аз не мисля…
— Аз пък мисля — изгледа го строго Шадид. — Свършихме каквото можахме. Престани да хленчиш като девойка, разкарай си задника от кабинета ми и отивай да ловиш престъпници. Детектив.
— Да, капитане — надигна се Милър.
Когато се върна, Мус седеше на бюрото му с чаша силен чай или кафе в ръка. Тя кимна към монитора. На него трима поясни — двама мъже и жена — излизаха от вратата на склада, понесли оранжев пластмасов контейнер, Милър повдигна вежди.
— Наети са от независима газодоставяща компания. Азот, кислород. Основни атмосферни продукти. Нищо екзотично. Изглежда, тези типове са се разправили с нещастния копелдак в един от складовете на компанията. Изпратих съдебномедицински експерти да огледат мястото и да потърсят биологични материали.
— Добра работа — кимна Милър.
Мус сви рамене. „Просто добре свършена работа.“
— Къде са заподозрените? — попита Милър.
— Отлетели са вчера. Според корабното досие летят към Йо.
— Йо?
— Централата на Земно-Марсианската коалиция — обясни Мус. — Искаш ли да се обзаложим дали изобщо ще се появят там?
— Готово — прие Милър. — Залагам петдесетачка, че няма.
Мус се разсмя.
— Включих ги в списъка на издирваните лица — продължи тя. — Където и да се покажат, местните власти ще получат известие и ще знаят, че се издирват във връзка със случая „Дос Сантос“.
— Което означава, че случаят е приключен — довърши Милър.
— Още една победа за добрите — съгласи се Мус.
Останалата част от деня премина трескаво. Три нападения, две от тях политически и едно — домашно. Мус и Милър очистиха и трите от дъската преди края на смяната. Утре щяха да ги чакат нови.
След като напусна участъка, Милър спря при будка за бърза храна близо до станцията на метрото и си поръча купичка парников ориз и щампован протеин, който носеше гръмкото название „пиле терияки“. Около него в тунела обикновените граждани четяха новини или слушаха музика. Млада двойка в другия край си шепнеше и се кикотеше. Навярно бяха на не повече от шестнайсет. Или седемнайсет. Той видя ръката на момчето да се плъзга под ризата на момичето. Тя не възрази. Възрастна жена, седнала на отсрещната пейка, извърна с недоволно сумтене глава.
Всичко е заради тези хора, помисли си Милър. Обикновени хора, живеещи своя малък живот в една каменна топка, заобиколена от враждебен вакуум. Ако позволят станцията да се превърне в бойно поле, да бъде нарушен редът, всички тези хора ще станат месо за скотобойна. Да не се случи това зависеше от служители като него, Мус и Шадид.
„Ако е тъй — заговори един тих глас в него, — защо да не е твоя работа да попречиш на Марс да пусне върху нас бомбата и да разцепи Церера като яйце? Коя е по-голямата заплаха за онзи тип там — няколко нелицензирани проститутки или война между Пояса и Марс?“
Какво лошо може да стане, ако разбере какво се е случило на „Скопули“?
Разбира се, той знаеше отговора на тези въпроси. Не можеше да прецени колко е опасна истината, докато не я узнае — което само по себе си бе достатъчно добра причина да продължава да я търси.
Андерсън Доус, човекът от СВП, седеше на сгъваемо столче срещу квартирата на Милър и четеше книга. Истинска книга — пожълтели страници, подвързани в кожени корици. Милър бе виждал такива неща само на снимки, мисълта за толкова тежък предмет, който да съдържа едва някой и друг мегабайт, му се струваше безкрайно архаична.
— Добър ден, детектив.
— Господин Доус.
— Надявах се да поговорим.
Милър беше доволен — когато влязоха вътре, — че беше оправил по-рано. Всички бирени бутилки бяха изхвърлени в рециклатора. Масите и шкафовете бяха почистени. Възглавниците на кушетката и креслата бяха подредени. Докато Доус се настаняваше, Милър си помисли, че е свършил всичко това защото подсъзнателно е очаквал тази среща.