Доус постави книгата на масата, бръкна в джоба на якето си и му подаде тънък черен филмодиск. Милър го взе.
— Какво ще видя на него? — попита той.
— Нищо, което да не можете да потвърдите от записите — отвърна Доус.
— Записът бил ли е коригиран?
— Да — призна Доус. Усмивката му с нищо не подобряваше външния му вид. — Но не от нас. Питахте за полицейското снаряжение за борба с безредиците. С разрешението на сержант Паулайн Триколоски е било прехвърлено на специален отряд двайсет и три.
— Специален отряд двайсет и три?
— Да — натърти Доус. — Такъв отряд не съществува. Нито Триколоски. Снаряжението е било прибрано в сандъци, запечатано и доставено в космопорта. Товарният кораб, който го е взел, е регистриран на корпорация „Гато Прето“.
— „Черната котка“?
— Познавате ли ги?
— Внос-износ, същото като всички останали — повдигна рамене Милър. — Разследвахме ги като вероятна подставена служба на Лока Грейга. Но така и не успяхме да открием връзка.
— Били сте на прав път.
— Можете ли да го докажете?
— Това не е моя работа — заяви Джоус. — Но информацията може да ви заинтересува. Ето данните от товарителниците на кораба при напускането на космопорта и пристигането на Ганимед. Там е с три тона по-лек, без да се брои инерционната маса. И времето на полета е по-дълго от орбиталните проекции.
— Някой ги е пресрещнал — досети се Милър. — Прехвърлили са снаряжението на друг кораб.
— Ето ви отговорите — кимна Доус. — И на двата въпроса. Снаряжението е откарано от станцията от местна престъпна организация. Няма доказателства за това, но смятам, че са откарали и персонал, който да го използва.
— Но къде?
Доус вдигна ръце. Милър кимна. Някъде на друга станция. Случаят е приключен. Още една победа за добрите.
По дяволите.
— Аз изпълних моята част от сделката — продължи Доус. — Поискахте информация. Получихте я. А сега — ще изпълните ли и вие своята?
— Да се откажа от разследването на случая „Мао“ — произнесе Милър с равен глас. Не беше въпрос и Доус не реагира сякаш го е взел за такъв. Милър се облегна в креслото.
Джулиет Андромеда Мао. Богата наследница от вътрешната система, станала куриер на СВП. Състезателка със скутери. Кафяв колан по жиужицу, с перспективи да получи и черен.
— Разбира се, какво толкова? — подхвърли той. — И без това не смятах да я пращам у дома, ако я открия.
— Така ли?
Милър разпери ръце в жест, който означаваше „разбира се, че не“.
— Тя е добро хлапе — добави той. — Как бихте се почувствали, ако сте зрял човек и майка ви все още може да ви прибере у дома за ухото? Глупава работа от самото начало.
Доус се усмихна отново.
— Радвам се, че казвате това, детектив. И няма да забравя останалата част от нашата уговорка. Когато я намеря, ще ви съобщя. Имате думата ми.
— Благодарен съм за това — кимна Милър.
Настъпи мълчание. Милър не можеше да прецени дали е неловко, или изразява взаимно разбиране. Може би имаше по малко и от двете. Доус се изправи и протегна ръка. Милър се здрависа с него. Доус си тръгна. Две ченгета, служещи на различни каузи. Може би наистина имаха нещо общо.
Което не пречеше на Милър да излъже.
Той включи кодиращата програма на терминала, свърза я с камерата в стаята и заговори в обектива.
— Сър, ние с вас не се познаваме, но се надявам да ми отделите няколко минути, за да ми помогнете. Аз съм детектив Милър от полицейска служба „Звезден лабиринт“. Работя по договор на Церера и ми беше възложена задача да открия дъщеря ви. Имам няколко въпроса.
15.
Холдън
Холдън се пресегна и сграбчи Наоми. Помъчи се да се ориентира, докато двамата се премятаха през хангара без никаква възможност да се оттласнат от нещо или да спрат движението си. Бяха в средата на помещението, лишени от прикритие.
Взривът бе запокитил Кели на пет метра встрани, към един голям сандък, над който се рееше сега с една магнитна подметка, прилепена за сандъка, и втора, опитваща се да се допре до пода. Еймъс бе повален долу и лежеше на пода, а сгънатият под тялото му крак бе извит под неестествен ъгъл. Алекс бе коленичил до него.
Холдън извърна глава и погледна към нападателите. Зърна едрия тип с гранатомета, който бе ударил Кели — тъкмо се прицелваше в тях. „Мъртви сме“ — помисли си. Наоми направи неприличен жест с ръка.
Мъжът с гранатомета потрепери и се разтвори в облак от кървави пръски и дребни парчета.