— Трябва да изправим костта, преди да поставим шина. Дръж го здраво, а аз ще дръпна крака. Кажи ми, когато костта се прибере и кракът се изопне.
Наоми понечи да възрази.
— Зная, че не си лекар. Просто ми помагай — прекъсна я той.
Оказа се едно от най-ужасните неща, които Холдън бе правил някога. Еймъс се събуди с писъци по средата на процедурата. Наложи се да издърпа крака два пъти, защото първия път костите не се изравниха и когато го пусна, назъбеният край на пищялната кост отново щръкна през раната сред фонтан от кръв. За щастие в този момент Еймъс припадна и вторият опит премина без викове. Този път, изглежда, се получи. Холдън напръска отново раната с антисептик и коагулант. Постави и стимулиращ тъканния растеж бинт, накрая завърши с шина и антибиотична лепенка на бедрото на механика.
Когато приключи, рухна на пода и започна да трепери. Наоми се сви в койката си и захлипа. За първи път Холдън я виждаше да плаче.
Холдън, Алекс и Наоми се поклащаха като триъгълна композиция над противоускорителното кресло с тялото на лейтенант Кели. На долната палуба Еймъс спеше дълбоко упоен. „Тахи“ дрейфуваше из космоса без конкретна посока. За първи път от много време насам никой не ги преследваше.
Холдън знаеше, че другите двама чакат неговото решение. Очакваха да чуят как смята да ги спаси. Гледаха го с надежда. Опита се да си придаде спокоен и замислен вид. Но отвътре го владееше паника. Нямаше никаква представа накъде да се насочат. Нито какво да правят. Откакто се натъкнаха на „Скопули“, всяко място, което смятаха за безопасно, се оказваше смъртоносна клопка. „Кентърбъри“, после „Донагър“. Холдън бе ужасѐн от мисълта да поемат накъдето и да било от страх това да не е последното му решение.
„Направете нещо — припомни си гласа на един от наставниците в школата за млади офицери. — Не е задължително да е правилно, важното е да действате.“
— Някой ще дойде да разследва какво е станало с „Донагър“ — заговори той. — Сигурен съм, че насам вече летят марсиански кораби. Вероятно знаят, че „Тахи“ се е измъкнал, защото предавателят ни е съобщил на цялата Слънчева система, че очакваме помощ.
— Не, не е — възрази Алекс.
— Обяснете, господин Камал.
— Това е торпедоносец. Да не мислите, че ще му инсталират предавател, който да излъчва непрестанно сигнали, докато се носи към някой вражески кораб? Затова горе в кабината има един доста голям превключвател, на който е написано „изключване на предавателя“. Задействах го точно преди да излетим. Сега сме просто един реещ се из космоса предмет, като милион други.
Холдън мълча в продължение на две бавни вдишвания.
— Алекс, това може би е най-великото нещо, което някой е извършвал в историята на вселената — произнесе той.
— Джим, но ние не можем да се приземим — обади се Наоми. — Първо, нито един космопорт няма да допусне към него да се приближи кораб без опознавателни сигнали и второ, осъществим ли визуален контакт, ще познаят, че това е марсиански съд.
— Да, ето ти сериозен недостатък — съгласи се Алекс.
— Фред Джонсън — рече Холдън — ни даде адрес, на който да се свържем с него. Предполагам, че СВП са единствените, които ще ни позволят да приземим откраднат марсиански кораб някъде.
— Не е откраднат — възрази Алекс. — Сега е наше законно притежание.
— Е, можеш да поспориш по въпроса с МКРФ, ако ни заловят. Но по-добре да се постараем това да не става.
— Значи ще чакаме тук, докато полковник Джонсън се свърже с нас? — попита Алекс.
— Не съвсем. Вие двамата подгответе лейтенант Кели за погребение. Алекс, ти си служил в МКРФ. Познаваш техните традиции. Направи го с всички почести и го запиши в дневника. Той загина, за да ни измъкне от кораба, и ние сме длъжни да му засвидетелстваме нашето уважение. Веднага щом се приземим някъде, ще пратим пълен доклад на командването на МКРФ, за да могат да приключат досието му официално.
— Тъй вярно, сър — козирува Алекс.
Фред Джонсън откликна на повикването му толкова бързо, че Холдън се зачуди дали не е седял до терминала в очакване да го потърсят. Отговорът на Джонсън се състоеше само от координати и думата „кодирана връзка“. Холдън прицели лазерния предавател в указаните координати — беше същото място, откъдето Фред бе пратил първото си съобщение, — включи микрофона и произнесе:
— Фред?
Мястото, уточнено от координатите, бе на повече от единайсет светлинни минути от тях. Холдън се приготви да чака двайсет минути за отговор. За да се занимава с нещо, предаде координатите в пилотската кабина и нареди на Алекс да се отправи в тази посока с тяга едно g веднага щом приключат с погребението на лейтенант Кели.