Двайсет минути по-късно тягата се възстанови и Наоми се покатери по стълбата. Беше съблякла вакуумния скафандър и носеше червен марсиански комбинезон, твърде къс на краката и прекалено широк в талията. Косата и лицето ѝ бяха измити.
— Този кораб има баня с душ. Можем ли да го задържим? — попита тя.
— Как мина?
— Погрижихме се за нещастника. Долу, до машинното, има доста просторен хангар. Оставихме го там, докато се появи възможност да го пратим у дома. Изключих отоплението и въздуха, така че ще може да се съхрани.
Тя протегна ръка и пусна малко черно кубче върху дланта му.
— Това беше в джоба под бронята.
Холдън вдигна предмета. Приличаше на някакво устройство за съхраняване на информация.
— Можеш ли да провериш какво има вътре? — попита той.
— Разбира се. Дай ми няколко минути.
— А Еймъс как е?
— Кръвното налягане е стабилно. Сигурно е добре.
Пултът пред тях изписука и Холдън погледна екрана.
— Джим, новината за „Донагър“ току-що попадна в мрежите. Признавам, че съм изненадан да се свържа с теб — добави Фред. — С какво мога да помогна?
Холдън помисли малко как да формулира отговора. Подозрителността на Фред бе доста явна, но нали сам бе пратил на Холдън парола, която да използва тъкмо в подобен случай.
— Фред, докато нашите врагове станаха повсеместни, списъкът с приятелите все повече се скъсява. Честно казано, май само ти остана в него. Аз съм в един откраднат от…
Алекс се покашля многозначително.
— В спасен и законно придобит кораб на МКРФ — поправи се Холдън. — Но засега се налага да скрия този факт. Трябва да отида някъде, където няма да ме застрелят веднага щом се появя. Затова ми е нужна помощта ти.
Отговорът пристигна след половин час.
— Прикрепих един файл към подканала — обясни Фред. — Там е въведен вашият нов опознавателен код и упътване как да го инсталирате. Кодът съществува във всички регистри. Той е напълно легален. Има и координати на безопасно за вас пристанище. Където ще ви чакам. Има доста неща, за които да си поговорим.
— Нов опознавателен код? — учуди се Наоми. — Как в СВП са се сдобили с подобно нещо?
— Или са хакнали обезопасителните протоколи на Земно-Марсианската коалиция, или имат свой човек в службата по регистри — предположи Холдън. — Но какъвто и да е случаят, мисля, че ни допуснаха да играем в първа лига.
16.
Милър
Милър гледаше новините от Марс заедно с останалите служители в участъка. Подиумът беше увит в черно, което беше лош знак. Отзад висеше знамето със самотната звезда и трийсетте райета на Марсианската конгресна република. Всъщност не беше едно, а цели осем знамена. Това бе още по-лошо.
— Подобно нещо не може да се случи без старателна подготовка — говореше марсианският президент. — Информацията, която са се опитали да откраднат, би изложила на риск сигурността на Марсианския флот. Те се провалиха, но с цената на живота на две хиляди и осемдесет и шестима доблестни марсиански граждани. Поясът се подготвя от години за подобна агресия.
Поясът, помисли си Милър. Не СВП — Поясът.
— През седмицата след първите новини за атаката ние регистрирахме трийсет опита за нападения срещу марсиански кораби и бази, включително станция Палада. Ако бяхме изгубили тамошните рафинерии, икономиката на Марс щеше да понесе невъзвратима загуба. Пред лицето на една въоръжена и организирана противозаконна сила ние нямаме друг избор, освен да наложим военна блокада на станциите, базите и корабите от Пояса. Конгресът издаде нова разпоредба за всички флотски части, които в момента не са включени в активни коалиционни действия, и ние се надяваме, че нашите братя и сестри от Земята ще одобрят съвместните маневри на Коалицията възможно най-скоро. Новият мандат на Марсианския флот включва задължението да се осигури безопасността на всички честни граждани, да бъдат неутрализирани или унищожени всички инженерни инсталации, осигуряващи прикритие за вражески настроени елементи, и да наложи справедливо наказание на виновниците за атаките. Имам удоволствието да ви съобщя, че първоначалните ни действия доведоха до разрушаването на осемнайсет нелегални военни кораба и…
Милър изключи монитора. Това е то. Тайната война излизаше от килера. С право татко Мао искаше да измъкне Джули, но бе закъснял. Сега неговата скъпа дъщеричка бе изложена на рискове, както всички останали.