В най-добрия случай това означаваше военно положение и постоянно следене на персонала и жителите на цялата станция на Церера. Официално станцията беше неутрална. Нито СВП, нито който и да било друг, я притежаваше. А „Звезден лабиринт“ беше земна компания, без договорни и служебни отношения с Марс. В най-добрия случай Марс и СВП щяха да продължат войната си извън станцията. В най-лошият на Церера щяха да избухнат нови размирици. И още смърт.
Не, това не беше вярно. В най-лошия вариант Марс или СВП можеха да изберат станцията за пример за назидание и да я замерят с термоядрен камък. Или да взривят реактора на някой кораб в доковете. Ако нещата излязат извън контрол, това означаваше шест или седем милиона мъртви и краят на всичко, което Милър бе познавал.
Странно, но тази мисъл му донесе облекчение.
Очакваше нещо подобно от седмици насам. Всички знаеха, че ще се стигне до това. Но докато не се случваше, всяка усмивка, шега или подмятане в службата или метрото беше като опит да се избегне неумолимото. Той не можеше да излекува тумора на войната, не можеше дори да забави разпространението му, но поне би могъл вече да признае, че съществува. Милър се протегна, дояде последните няколко хапки от гъбената извара, допи течността, която не приличаше особено на кафе, и излезе, за да се опита да опазва мира по време на война.
Мус го посрещна с разсеяно кимване. Дъската бе отрупана с нови случаи — престъпления, които предстоеше да разследват, документират и отпишат. Два пъти повече от вчера.
— Лоша нощ — подхвърли Милър.
— Можеше да е и по-лоша — тросна се Мус.
— Така ли?
— Ако „Звезден лабиринт“ беше марсианска компания. Докато Земята поддържа неутралитет, не се налага да се превръщаме в Гестапо.
— И колко, според теб, ще продължи това?
— Кой може да знае? Ето какво ще ти кажа. Ако усетя, че наближи, дано ми остане време да отскоча до вътрешността. Там има един тип… докато работех в отдела по изнасилвания, така и не можахме да го притиснем с факти.
— Защо чакаш? — попита Милър. — Можем да идем още сега, да му теглим куршума и да се приберем за обяд.
— Да, но нали знаеш как е. Опитваме се да останем професионалисти. Пък и без това на дъската няма свободно място.
Милър се отпусна на стола си. Празни приказки. Неща, които дърдориш в онези дни, когато времето ти е запълнено с малолетни проститутки и крадливи тийнейджъри. И все пак на станцията се усещаше напрежение. Долавяше се дори в начина, по който хората се смееха, по който се държаха. Все по-често се мяркаха кобури, сякаш като си показваха оръжията, се чувстваха в безопасност.
— Мислиш ли, че зад всичко това стои СВП? — попита Мус. Говореше тихо.
— Зад унищожаването на „Донагър“? Че кой друг? Само те могат да спечелят от него.
— Някои от тях обаче. Защото, доколкото чух, в наши дни имало повече от един СВП. Ветераните от времето на основаването му не били и чували за нещата, които стават сега. Пълнели гащите от страх.
— И какво ще направят? — изви въпросително вежди Милър. — Не могат да запушат устата на всички вресльовци в Пояса, нито да променят каквото и да било.
— Ако в СВП има разцепление, тогава… — Мус погледна към дъската.
Ако в СВП имаше разцепление, тогава претъпканата им дъска беше едно нищо. Милър бе преживял две големи гангстерски войни. Първо, когато Лока Грейга измести и унищожи „Арийските летци“, и после, когато „Златен клон“ се разцепи. СВП бе по-голям, по-страшен и далеч по-професионален от всеки от тях. Това би означавало гражданска война в Пояса.
— Може пък да ни се размине — промърмори той.
Шадид излезе от кабинета си и плъзна поглед из участъка. Разговорите притихнаха. Тя улови погледа на Милър и направи рязък жест — „Веднага в кабинета ми“.
— Спипаха те — прошепна му Мус.
В кабинета Милър завари Андерсън Доус. При вида му неволно потръпна и информацията най-сетне попадна на мястото си. Марс и Поясът в открит въоръжен конфликт. Лицето на СВП на станция Церера при капитана на полицейските сили.
Ето как ще бъде отсега нататък, рече си той.
— Ти пое случая с Мао — изръмжа Шадид, докато сядаше. На Милър не предложиха да седне и той скръсти ръце зад гърба си.
— Вие ми го възложихте — уточни.
— И ти казах, че не е от първостепенна важност — наблегна тя.
— Но аз изразих несъгласие.
Доус се усмихна. Изненадващо топло изражение, особено сравнено с каменното лице на Шадид.
— Детектив Милър — заговори той. — Изглежда, не разбирате какво става тук. Намираме се в малък и крехък съд с повишено вътрешно налягане, а вие размахвате кирка. Време е да престанете да го правите.