— Отстранен си от случая „Мао“ — излая Шадид. — Разбра ли ме? Официално те отстранявам от разследването — още от този момент. Продължиш ли да работиш над него, ще ти бъде наложено дисциплинарно наказание за неподчинение и неправомерно използване на служебното положение в „Звезден лабиринт“. Искам да ми предоставиш всички събрани материали по случая. Да изтриеш информацията на твоя терминал. И това да бъде свършено преди края на работния ден.
Милър усети, че му призлява, но успя да запази безстрастно изражение. Тя му отнемаше Джули. Той обаче не смяташе да се отказва от нея. Решено и толкова.
— Имах някои недовършени неща… — поде.
— Не, нямаш — прекъсна го Шадид. — Твоето малко писъмце до родителите бе в нарушение на правилата. Всеки контакт с акционерите трябваше да преминава през мен.
— Искате да кажете, че не е стигнало до тях? — попита Милър, но всъщност въпросът означаваше „Искате да кажете, че сте ме следили?“
— Така е, не е стигнало — потвърди Шадид. „Да, следих те. И какво ще направиш сега?“
Нищо не можеше да направи.
— А записите от разпита на Джеймс Холдън? — попита отново той. — Успяхте ли да ги получите преди…
Преди да бъде разрушен „Донагър“, да отнесе със себе си единствените живи свидетели от „Скопули“ и да тласне цялата система към война. Милър знаеше, че въпросът му е прозвучал като хленчене. Шадид стисна зъби. Не би се учудил, ако ги чуе да тракат. Но Доус наруши настъпилото мълчание.
— Мисля, че можем да го направим по по-лесен начин — заговори той. — Детектив, ако съм разбрал правилно, вие смятате, че приключваме това разследване. Но не е така. Ала същевременно не е в интерес на никого отговорите на нашите въпроси да бъдат намерени от „Звезден лабиринт“. Помислете върху думите ми. Може да сте поясен, но работите за земна компания. А в момента Земята е единствената голяма сила, която не е забола гребло във водата. Единствената, която вероятно би могла да преговаря и с двете страни.
— И защо от Земята не искат да се узнае истината? — попита Милър.
— Не това е проблемът — отвърна Доус. — Просто нито „Звезден лабиринт“, нито Земята имат интерес да покажат, че са замесени по един или друг начин. Ръцете им трябва да останат чисти. Пък и разследването е извън вашата юрисдикция. Джули Мао не е от Церера и ако е имало време, когато е било възможно да скочите на някой кораб, да я откриете и отвлечете — наречете го екстрадиция, ако желаете, — то това време отмина. „Звезден лабиринт“ има правомощия да действа на Церера, част от Ганимед и няколко десетки астероиди, използвани за складове. Извън тях е само вражеска територия.
— Но СВП няма подобни ограничения — посочи Милър.
— Разполагаме с необходимите средства да свършим работата както трябва — потвърди Доус. — Мао е от нашите. „Скопули“ също.
— „Скопули“ бе примамката, която унищожи „Кентърбъри“ — подчерта Милър. — „Кентърбъри“ на свой ред бе примамка за „Донагър“. Питам се защо за всички ще е по-добре, ако оставят на вас да разследвате нещо, което може да е точно ваша работа?
— Значи мислите, че ние сме унищожили „Кентърбъри“ — погледна го остро Доус. — Да не би СВП да притежава ултрамодерни марсиански бойни кораби?
— Някой примами „Донагър“ на място, където да може да се справи с него. Ако беше част от флотилия, нападателите никога нямаше да успеят да се качат на борда.
Доус придоби мрачно изражение.
— Теории за конспирации, господин Милър — рече той. — Ако имахме невидими марсиански кораби, нямаше да губим.
— Имате достатъчно, щом се справихте с „Донагър“ само с шест от тях.
— Не. Нападението не беше наша работа. Били са вероятно скитащи минотърсачи, въоръжени с термоядрени бомби и потеглили на самоубийствена мисия. Ние разполагаме с много възможности. Но това, което се случи с „Донагър“, не е част от тях.
Тишината бе нарушена от бръмченето на рециклатора. Милър скръсти ръце.
— Не разбирам — призна той. — Щом СВП не участва, тогава кой?
— Тъкмо това можем да узнаем от Джулиет Мао и екипажа на „Скопули“ — намеси се Шадид. — Такива са залозите, Милър. Кой, защо и поне някаква идея, за Бога, как можем да го спрем.
— Но не искате да го откриете — изтъкна Милър.
— Не искаме вие да го откриете — поправи го Доус. — Не и когато някой може да свърши по-добре тази работа.
Милър поклати глава. Доникъде нямаше да стигнат и той го знаеше. От друга страна, понякога, ако стигнеш твърде далеч, можеш да научиш доста неща.