— Не можете да ме купите — заяви той.
— Не е необходимо да те купуваме — изгледа го ледено Шадид. — Това не са преговори. Не сме те викали тук, за да ти искаме услуга. Аз съм твой началник. И ти нареждам. Този глагол знаеш ли го? Нареждам.
— Холдън е при нас — произнесе Доус.
— Какво? — извика Милър и в същия миг се тросна и Шадид:
— Не трябваше да го казваш.
Доус вдигна ръка към капитана в най-категоричния поясен знак, че трябва да замълчи. За изненада на Милър тя направи точно това.
— Холдън е при нас. Той и екипажът му са оцелели и ще останат на разположение на СВП. Разбирате ли какво ви казвам, детектив? И какво имам предвид? Мога да проведа това разследване, защото разполагам с необходимите за целта средства. А вие не успяхте да откриете дори какво е станало със снаряжението ви.
Това беше плесница. Милър сведе поглед към пода. Беше нарушил дадената пред Доус дума да изостави случая и другият не бе повдигал въпроса до този момент. Не можеше да не го признае. Пък и ако Доус наистина държеше Джеймс Холдън, нямаше никакъв шанс Милър да получи достъп до записите от разпитите.
Когато Шадид заговори, гласът ѝ бе изненадващо мек.
— Вчера станаха три убийства. Осем грабежа на складове, вероятно от едни и същи хора. Шестима бяха откарани в болница с тежки увреждания заради фалшив псевдохероин. Цялата станция се тресе. Има много работа за теб, Милър. Отивай да ловиш лошите.
— Разбира се, капитане — изпъна се Милър. — Както кажете.
Мус го очакваше зад бюрото. Беше скръстила ръце и погледът ѝ бе изпълнен със същата досада, с която разглеждаше прикованите към стената останки от трупа на Дос Сантос.
— Неприятности?
— Аха.
— Ще ти мине. Дай си време. Взех едно от убийствата. Счетоводител от „Найоби-Шиърс“. Пръснали са му черепа пред бар. Изглежда забавно.
Милър извади ръчния си терминал и прегледа фактите. Не можеше да каже, че случаят му е присърце.
— Ей, Мус — рече той. — Имам въпрос.
— Давай.
— Какво ще направиш, ако имаш случай, който не искаш да бъде решен?
Жената се намръщи, наклони глава и сви рамене.
— Ще нахраня рибите с него — отвърна тя. — Имаше един тип в отдела за детска престъпност. Когато знаехме, че заподозреният е някой от нашите информатори, винаги го давахме на него. Така нямаше опасност да загази някой от нашите.
— Хм — изсумтя Милър.
— Същото е, ако се налага да се отърва от неприятен партньор — продължи тя. — Нали знаеш? Някой, с когото никой не иска да работи. Мирише му устата или е гадняр, но му трябва партньор. Избирам си такъв, дето го е бивало, но да речем, го е сполетял развод. Взел да набляга на бутилката. А същевременно се мисли за голяма работа. Държи се като такъв. Само дето номерата му не са по-добри, отколкото на всеки друг. И тогава му пробутвам гадняра. Онзи, неприятния.
Милър затвори очи. Стомахът му се бе свил.
— Какво си направила? — попита той.
— За да ме пратят при теб ли? Един от началниците ми пусна ръка и аз го гръмнах.
— Загазила си го.
— Доста. Стига, Милър. Ти не си глупак. Сигурно си знаел.
Трябваше да се досети, че е станал за посмешище пред хората. Човекът, който го е бивало. И който изгубил всичко.
Не, всъщност не го знаеше. Той отвори очи. Мус не изглеждаше нито доволна, нито тъжна. Тя бе наясно, че нещата са такива. Не ѝ пукаше за мъртвите, ранените, депресираните. Не я интересуваше какво ще прави всеки ден.
— Може би не трябваше да му отказваш — подметна той.
— Ах, ти не си бил чак толкова лош — усмихна се леко Мус. — Но той имаше козина на гърба. Мразя косматите.
— Радвам се да го чуя — захили се Милър. — Да идем да раздаваме справедливост.
— Ти си пиян — заяви задникът.
— Аз съм ченге — изфъфли Милър, пробождайки въздуха с пръст. — Не се ебавай с мен.
— Знаем, че си ченге. Влачиш се в бара ми от три години. Не ме ли помниш? Хасини. Но ти си пиян, приятелю. Тежко, опасно пиян.
Милър се огледа. Наистина беше в „Синята жаба“. Не помнеше кога е дошъл, но ето че беше тук. И задникът се оказа Хасини.
— Аз… — поде Милър, но си изгуби мисълта.
— Ела. — Хасини го прегърна през рамо. — Не е много далече. Ще те заведа у дома.
— Колко е часът? — попита Милър.
— Късно е.
Думата имаше и друго значение. Късно е. Беше изпуснал всички шансове да поправи нещата. Системата бе обхваната от война и никой не знаеше със сигурност причината. Самият Милър идния юни щеше да навърши петдесет. Късно е. Късно да започне каквото и да било. Късно е да осъзнае колко много години е тичал в погрешна посока. Хасини го поведе към един електромобил, който барът държеше за подобни случаи. Откъм кухнята полъхваше на гореща мазнина.