— Почакай — спря го Милър.
— Ще драйфаш ли? — попита Хасини.
Милър обмисли идеята. Не, беше късно дори да повръща. Той се люшна напред. Хасини му помогна да седне в колата, запали мотора и се понесе с бръмчене по улицата. Светлините високо над тях бяха приглушени. Колата се друсаше, когато пресичаха кръстовищата. Или може би не колата — тялото му се друсаше.
— Мислех, че съм добър — заговори той. — Разбираш ли, през цялото време мислех, че поне съм добър.
— Ти се справяш отлично — подкрепи го Хасини. — Само че работата ти е скапана.
— Точно в нея бях добър.
— Справяш се отлично — повтори Хасини, сякаш да му внуши, че е така.
Милър се изтегна на седалката. Страничната облегалка се забоде неприятно в ребрата му. Болеше го, но нямаше сили да помръдне. Нямаше сили дори да мисли. Денят бе изнурителен. Работиха с Мус. Той предаде всички материали по случая с Джули. Нищо свястно не го чакаше в квартирата, а и нямаше къде да иде.
Светлините над него трептяха. Замисли се дали така изглеждат звездите. Никога не бе виждал небето. Само от мисълта му се зави свят. Завладя го ужас от безкрайното, който бе почти приятен.
— Има ли кой да се погрижи за теб? — попита Хасини, когато стигнаха квартирата.
— Ще се оправя. Аз… просто имах лош ден.
— Джули — подхвърли Хасини и кимна.
— Откъде знаеш за Джули? — стресна се Милър.
— Ами цяла вечер говори за нея — отвърна Хасини. — Падаш ли си по нея?
Милър се намръщи, стиснал с ръка облегалката. Джули. Значи е говорил за нея. Заради това е всичко. Не заради работата. Не заради репутацията. Те му отнеха Джули. Единственото нещо, което имаше значение.
— Май си хлътнал, а? — подсмихна се Хасини.
— Има нещо такова — призна Милър, борейки се с алкохолното опиянение. — Май че съм.
— Лоша работа.
17.
Холдън
Каюткомпанията на „Тахи“ разполагаше с напълно оборудвана кухня, маса и места за дванайсет души. Освен това имаше кафемашина, която можеше да приготвя едновременно четирийсет чаши за по-малко от пет минути, независимо дали корабът е в безтегловност или под тяга. Холдън произнесе една благодарствена молитва за раздутия бюджет на военните и натисна копчето. Едва се сдържа да не погали гладкия метален капак, докато машината издаваше приятни мъркащи звуци.
Въздухът се изпълни с аромата на кафе, който си съперничеше с миризмата на печен хляб или каквото приготвяше във фурната Алекс. Еймъс куцукаше около масата с новата си шина, подреждаше пластмасови чинии и истински сребърни прибори. Наоми бъркаше нещо с мирис на чесън и вид на хумус в голяма купа. Докато гледаше как екипажът се занимава с тези домашни задължения, Холдън неусетно се изпълни с чувството за покой и дори му се зави свят.
От седмици бягаха непрестанно, преследвани от един или друг мистериозен кораб. За първи път след разрушаването на „Кентърбъри“ никой не знаеше къде са. Никой не искаше нищо от тях. Доколкото това изобщо интересуваше Слънчевата система, те бяха само неколцина от хилядите жертви на „Донагър“. За миг пред погледа му се мярна обезглавеният Шед, сякаш видението искаше да му напомни, че поне един от неговия екипаж също бе загинал. И въпреки това бе приятно да се чувстваш отново господар на съдбата си.
Таймерът на печката иззвъня и Алекс извади от фурната тава, в която имаше тънък, плосък хляб. Започна да го реже на парчета, върху които Наоми мажеше пастета, който приличаше на хумус. Еймъс ги разпределяше в чиниите. Холдън наля прясно кафе в чаши, на които бе изписано името на кораба. Подаде ги на другите. Имаше един неловък момент, в който всички седяха втренчени в подредената маса, сякаш се страхуваха да развалят симетрията ѝ.
Еймъс го наруши, като каза:
— Гладен съм като вълк. Някой да ми подаде пипера.
През следващите няколко минути никой не говореше и всички ядяха. Холдън отхапа от прясно изпечения хляб с хумус и от омайния вкус главата му отново се завъртя — след седмиците безвкусни протеинови пръчици. После започна да се тъпче толкова бързо, че слюнчените му жлези не успяваха да наваксват. Огледа се засрамено, но всички останали също ядяха бързо и той се съсредоточи върху храната. Когато дояде и последните трохи, Холдън се облегна назад с въздишка. Алекс сърбаше със затворени очи кафе. Еймъс привършваше със сандвича и си гребваше от салатата. Наоми го изгледа със сънен поглед, който внезапно му се стори много секси. Холдън смаза тази мисъл и вдигна чашата.