Има ли човек на Земята, който да не иска този мир? Някой или нещо, достатъчно могъщо, за да накара мудната бюрократична машина на ООН да се задейства?
— Какво е то, Джули? — попита той в пространството. — Какво си видяла там, че да си заслужава Марс и Поясът да се изтребят взаимно?
Станцията продължаваше да жужи, тих, постоянен ромон, твърде слаб, за да чуе гласовете в него.
На сутринта Мус не дойде на работа, но имаше съобщение в терминала му, че ще закъснее. „Почистване“ — бе едничкото обяснение.
На пръв поглед на станцията сякаш нищо не се бе променило. Същите хора отиваха на същите места, за да вършат същата работа. Но това не беше истина. Нивото на енергия бе друго. Хората се усмихваха, смееха се и се кълчеха. Беше като маниакалност и паника, пресети през филтъра на нормалността. Нямаше да продължи дълго.
Те бяха последната преграда между Церера и анархията. Те бяха законът и отговорността някой побъркан да не отвори шлюзовете или да отрови рециклаторите сега лежеше на техните плещи. На хора като него. Може би трябваше да се стегне, да отговори на изискванията на момента, както се опитваха да правят останалите. Но дори само мисълта за това го изморяваше.
Шадид мина край него и го тупна по рамото. Той въздъхна, надигна се и я последва. В кабинета ѝ отново завари Доус, който имаше недоспал вид. Милър му кимна. Шадид скръсти ръце, а погледът ѝ не бе тъй пронизващ, както обикновено.
— Играта загрубя — поде тя. — Изправени сме пред нещо, с което досега не сме се сблъсквали. Нуждая се от група хора, на които бих поверила и живота си. Разбра ли ме?
— Да — отвърна той. — Разбрах ви. Ще спра да пия и ще се стегна.
— Милър, ти не си лош човек. На времето беше добро ченге. Но не ти вярвам и нямаме време да започваме отначало. — Никога досега не я бе чувал да му говори толкова кротко. — Уволнен си.
19.
Холдън
Фред беше сам, с протегната ръка и топла открита усмивка на широкото си лице. Нямаше охрана със страховити оръжия зад него. Холдън му стисна ръката и после се разсмя. Фред го погледна объркано, очаквайки търпеливо да обясни кое е смешното.
— Извинявай, но нямаш представа колко е приятно всичко това — рече Холдън. — За първи път от месеци насам слизам от кораб без взривове и изстрели зад мен.
Фред също се разсмя, искрен смях, който сякаш се зараждаше дълбоко в корема му.
След минутка той каза:
— Тук сте в безопасност. Ние сме най-защитената станция сред външните планети.
— Защото сте СВП? — попита Холдън.
Фред поклати глава.
— Не. Субсидираме кампаниите на политици от Земята и Марс със средства, които биха накарали Хилтън да се изчерви — обясни той. — Така че реши ли някой да ни взривява, половината асамблея на ООН и Марсиански конгрес ще надигнат глас. Така е в политиката — често враговете ти са твои съюзници. И обратното.
Фред посочи вратата зад гърба си и им даде знак да го последват. Малко по-нататък гравитацията започна да се усилва и промяната ги обърка. Холдън се олюля. Фред го погледна смутено.
— Съжалявам. Трябваше да ви предупредя за това. Гравитацията в централната част е нула. Навлизането в ротационната гравитация на пръстена за пръв път винаги е леко неприятно.
— Ще се справя — обеща Холдън. Стори му се, че мярва лека усмивка на устните на Наоми, но може би това бе само плод на въображението му.
Малко, след това вратата на асансьора се отвори към широк, застлан с мокет коридор със стени в бледозелено. Посрещна ги успокоителният мирис на въздушни филтри и прясно лепило за мокети. Холдън не би се изненадал, ако се окажеше, че добавят към дихателната смес и специален аромат в стил „нова станция“. Вратите от двете страни на коридора бяха облицовани с имитация на дърво, което не се различаваше от истинското. Човек можеше да се досети, че е имитация, само поради факта, че никой не можеше да си позволи подобен лукс. От целия екипаж вероятно Холдън бе единственият, израсъл в къща с истинска дървена мебел и пердета. Еймъс се бе родил в Балтимор. Там не бяха виждали дърво повече от век.
Холдън си свали шлема и се обърна да каже на останалите да сторят същото, но те вече го бяха направили. Еймъс огледа коридора и подсвирна.