— Хубаво местенце, Фред — рече той.
— Последвайте ме, ще ви покажа къде да се настаните — подкани ги Фред и ги поведе по коридора. Докато вървяха, той продължи да говори: — През последните сто години станция Тихо бе преоборудвана на няколко пъти, но в основата си не се е променила много. Конструкцията ѝ по начало е била гениална, както и нейният създател Малтус Тихо. Неговият внук Бредън управлява компанията сега. В момента не е на станцията. Замина надолу в кладенеца — към Луната, за една голяма сделка.
— Май ви се е събрала доста работа покрай онова чудовище отвън — подхвърли Холдън. — А и войната.
Разминаха се с група мъже и жени, облечени с разноцветни комбинезони, които разговаряха оживено помежду си. Коридорът бе толкова широк, че никой не трябваше да отстъпва. Фред им махна с ръка, докато минаваха край тях.
— Тъкмо свърши първата смяна, така че попаднахте в час пик — обясни той. — Всъщност наближава времето за следващата задача. „Науву“ е почти завършен. След шест месеца ще започнат товаренето на колонисти. Винаги трябва да се гледа напред. „Тихо“ харчи единайсет милиона дневно за поддръжка, независимо дали печели или не. Доста голяма дупка в бюджета. И войната… е, дано да е временна.
— А сега приемате и бежанци. Това няма да ви помогне никак — вметна Холдън.
Фред се разсмя и отвърна:
— Е, още четирима няма да ни докарат до сиромашия.
Холдън спря, принуждавайки и другите да се спрат зад него. Фред измина още няколко крачки, преди да забележи и да ги погледне объркано.
— Имам чувството, че криеш нещо от нас — поде Холдън. — Ако се изключи откраднатият марсиански кораб, който струва няколко милиарда долара, нямаме нищо ценно. Всички ни смятат за мъртви. Банковите ни сметки са блокирани, а аз отдавна не вярвам във вселена, в която Чичко Паричко ще дойде да ме ощастливи само заради доброто си сърце. Така че или ще ни кажеш защо поемате риска да ни приберете при себе си, или се качваме обратно на кораба и се захващаме с пиратство.
— Ще ни нарекат „Бич за марсианския търговски флот“ — изръмжа зад него Еймъс. Изглеждаше доволен.
Фред вдигна ръце. В очите му нямаше гняв, по-скоро учудване и уважение.
— Няма нищо скрито, имате думата ми за това — увери ги той. — Вие сте въоръжени, охраната на станцията ще ви позволи да носите оръжията си където поискате. Дори само това би трябвало да е достатъчно, за да ви убеди, че не смятаме да ви измамим. Но нека все пак първо ви настаня, а сетне ще поговорим.
Холдън не помръдна. Появи се друга група работници и те ги изгледаха с любопитство. Някой от минаващите дори попита:
— Фред, наред ли е всичко?
Фред кимна и махна нетърпеливо.
— Хайде поне да се махнем от коридора.
— Няма да се настаняваме, докато не получим отговор — запъна се Холдън.
— Добре. И без това почти стигнахме. — Фред се обърна и пое с бърза крачка. Спря до една ниша в коридора с две врати. Отвори едната с карта и ги въведе в просторен апартамент с голяма гостна.
— Банята е отзад вляво. Спалнята е отдясно. А там има малък кухненски бокс — посочи той.
Холдън се отпусна на кафявия фотьойл, тапициран с имитация на кожа, и се облегна назад. В джоба на облегалката имаше дистанционно. Предположи, че с него се управлява големият екран на стената. Наоми и Еймъс се настаниха в идентични фотьойли, а Алекс се пльосна на дивана.
— Удобно ви ли е? — попита Фред и се настани срещу Холдън.
— Не е зле — кимна Холдън и добави: — На кораба ми има невероятна кафемашина.
— Надявам се, че на всички ви харесва. Разполагате с два апартамента, другият е с две стаи. Не знаех как да ви подредя за спане… — Фред млъкна сконфузено.
— Не се притеснявай, шефе, можеш да спиш с мен — намигна Еймъс на Наоми.
Тя само се подсмихна.
— Добре, Фред, махнахме се от коридора — рече тя. — Сега да чуем отговорите на въпросите на капитана.
Фред кимна, надигна се и се покашля. Изглежда, преговаряше нещо. Когато заговори, от бъбривата фасада не бе останала и следа. В гласа му се долавяше твърдост и авторитет.
— Войната между Марс и Пояса е самоубийство. Дори и да въоръжим работниците на всеки астероид, пак не можем да се сравняваме с Марсианския флот. Можем да убием неколцина с хитрост и измама или със самоубийствени нападения. И тогава Марс току-виж се видял принуден да унищожи няколко наши станции като пример за назидание. Ние пък бихме могли да прикачим химични ракети на неколкостотин камъка с размери на двойно легло и да ги пратим като армагедонен дъжд срещу марсианските куполни градове.