„Шибаният задник“, товарен шлеп, пътуващ по курса Луна-Ганимед-Пояса. Притежава се от Лунната корпорация МИОФБ. Една бърза проверка в обществения регистър на Ганимед показа, че е напуснал тамошния порт в указаното време и не си е направил труда да въвежда нов план на полета. Милър чукна с нокът по екрана. Такива неща се случваха и властите по правило си затваряха очите. Твърде биещо на очи, за да се използва като прикритие. Изтри и този запис.
Терминалът изписука. Пристигащо съобщение. Милър го отвори. Едно от момичетата на площадката извика, друго се разсмя. Над главата му изпърха врабче, борещо се с постоянния бриз на рециклатора.
Хейвлок определено изглеждаше по-добре, отколкото на Церера. По-щастлив. Тъмните кръгове под очите му бяха изчезнали, чертите на лицето му — омекнали, сякаш бе отпаднала необходимостта да променя вида си, за да не изглежда чужд на Пояса.
— Милър! — заговори той от записа. — Чух, че Земята отрязва Церера точно преди да получа твоето съобщение. Лош късмет. Съжалявам, че Шадид те е изгонила. Между нас казано, тя е един помпозен идиот. Дочух да се говори, че Земята прави всичко възможно да не бъде намесена във войната, включително е готова да се раздели със станциите си. Знаеш как е. Когато от едната ти страна е застанал питбул, а от другата ротвайлер, първото, което правиш, е да пуснеш пържолата.
Милър се разсмя.
— Подписах договор с полицейската фирма „Протоген“, доста голяма частна компания с връзки с армията. Заплатата е достатъчно голяма, за да си затваряш очите пред тяхната грандоманщина. Договорът трябваше да е за Ганимед, но с дивотиите, които се случват напоследък, кой знае къде ще ме пратят? Оказа се, че „Протоген“ има тренировъчна база в Пояса. Не бях чувал за това, а то било сериозна школа. Научих, че търсят полицаи, и с радост бих те препоръчал. Искам само да потвърдиш и ще те свържа с отдела за набиране на служители. Може би ще е по-добре да се махнеш от този проклет камък.
Хейвлок му се усмихна.
— Пази се, партньоре — завърши землянинът. — И дръж връзка.
„Протоген“. „Розова вода“. „Ал Абик“. Малки охранителни фирми, използвани от големите трансорбитални компании като частни армии и наемнически сили, за да постигат целите си. „Анан Сек“ бе взел договора за Палада и го държеше от години, макар седалището му да бе на Марс. СВП сигурно също наемаха хора, но едва ли щяха да го вземат.
Беше изминало доста време от последните му опити да си търси работа. Беше си мислил, че е приключил с това и ще си умре на Церера, с договор за тукашната полиция. Но сега, когато събитията го бяха изхвърлили на улицата, беше му странно да мисли за подобни неща. Сякаш се намираше в онзи миг на безтегловност между удара и болката. Наистина трябваше да си потърси нещо подходящо. Да се занимава с каквото ѝ да било, вместо да праща съобщения на стари приятели. Имаше фирми които щяха да му помогнат. Баровете на Церера наемаха бивши ченгета. Големите магазини също. Нямаше никакъв смисъл да виси по кафенета и да зяпа малките деца в градинките. Нито да се рови в един случай, който трябваше отдавна да е приключил.
„Дейгън“ бе пристигнал на Церера съвсем малко преди определения срок. Притежание на „Капиън колектив“, които, сигурен бе в това, бяха параван на СВП. Ето една подходяща кандидатура. Само че маршрутът на полета бе въведен няколко часа след взривяването на „Донагър“ и изходният протокол от Йо изглеждаше съвсем легален. Милър го премести в папката с кораби, оставени за повторна проверка.
„Росинант“, собственост на лунния „Силенсио Кърант Холдингс“, беше газов влекач, акостирал на Тихо часове преди края на срока. „Силенсио Кърант“ бе средна по размери компания без видими връзки със СВП и летателният план изглеждаше напълно редовен. Милър постави пръст върху бутона за изтриване, но се спря. После се облегна назад.
Защо един газов влекач ще лети между Палада и Тихо? И двете станции са потребители на газ. Да се лети от един консуматор до друг без междинна спирка е изпитан начин да избягваш портовите такси. Той поиска предишния курс, отвел „Росинант“ на Палада откъдето и да било, и се облегна отново, докато чакаше. Ако файлът е прехвърлен на Церера, отговорът би трябвало да пристигне до минута-две. Но програмата посочи очакван отговор след час и половина, което означаваше, че запитването е било препратено на Палада. Нямаше го в местната база данни.