Нещата все още не бяха извън контрол, но доближаваха предела. Още няколко инцидента и вече нямаше да има значение как е започнало, нито какво е заложено на карта. Марс знаеше, че Поясът не може да победи, а Поясът знаеше, че няма какво да губи. Сигурна рецепта за смърт в мащаби, каквито човечеството досега не бе виждало.
И подобно на Церера, Милър също нямаше какво да направи. Освен да потърси Джеймс Холдън, да се опита да разбере какво е станало със „Скопули“, да проследи докрай Джули Мао. В крайна сметка е детектив. С това се занимава.
Докато си събираше багажа в квартирата, той не спираше да разговаря с нея. Опита се да ѝ обясни защо се е отказал от всичко, за да я намери. След откриването на „Росинант“ му беше трудно да не мисли за себе си, като за „кихотичен“.
В представите му Джули се смееше, беше трогната. Смяташе го за тъжен, нещастен малък човечец, след като за цел в живота си бе поставил нейното издирване. Понякога плачеше и го прегръщаше. Седеше с него на някаква наблюдателна площадка и гледаше звездите.
Успя да побере в раница всичко, което смяташе, че ще му потрябва. Два ката дрехи, документите и ръчния терминал. Снимка на Кандис от добрите ѝ дни. Разпечатки на файловете по издирването на Джули, преди Шадид да изтрие записите му, включително и три нейни снимки. Беше изненадан, че след толкова години не можа да добави нищо повече към оскъдния си багаж. Но вероятно така бе най-добре.
Последния ден обиколи из станцията, без да се съобразява с полицейския час, за да се сбогува с неколцината, на които би могъл да липсва или те да му липсват. За негова изненада Мус, която винаги бе изглеждала напрегната и дистанцирана в полицейския участък, го прегърна толкова силно, че ребрата му изпукаха.
Купи си билет за пасажерски кораб до Тихо. Успя да изтегли около четвърт от спестяванията си. Хрумна му, не за първи път, че трябва да открие Джули бързо или да си намери работа, с която да се издържа, докато продължава разследването. Но засега не бе успял, а и вселената не изглеждаше достатъчно стабилна, за да си прави планове за бъдещето.
Сякаш за да го докаже, терминалът му изписука тъкмо когато се редеше на опашка за качване на борда.
— Ей, партньоре — обади се Хейвлок. — Помниш ли услугата, която ми поиска? Имам нещо. Твоят обект току-що е въвел летателен план за Ерос. Пращам информацията от публичния регистър. Бих ти пратил и повече, но тези типове от „Протоген“ са ужасно мнителни. Споменах за теб в отдел „Кадри“ и жената там изглеждаше заинтригувана. Дръж връзка, а? Скоро пак ще те потърся.
Ерос.
Страхотно.
Милър кимна на жената зад него, напусна опашката и се отправи към близката будка. Успя да върне билета, преди да прекратят качването на борда, макар и за част от цената, и си купи друг билет — за Ерос. Можеше и да е по-лошо. Би могъл да е на път, когато получи съобщението. Трябва да започне да вярва в добрия си късмет, не в лошия.
Потвърждението за купуване на билета дойде с мелодичен звън на терминала.
— Надявам се да съм прав — рече той на Джули. — Ако Холдън не е там, ще се почувствам доста глупаво.
В мислите му тя се усмихна закачливо.
„Животът е риск“ — рече тя.
21.
Холдън
Корабите са малки. Пространството все не достига и дори на чудовище като „Донагър“ коридорите и каютите изглеждат претрупани и тесни. На „Росинант“ единствените помещения, в които Холдън можеше да разпери ръце, без да опира две стени, бяха каюткомпанията и товарният хангар. Сред тези, които летяха из космоса, за да си изкарват прехраната, думата „клаустрофобия“ бе непозната, но дори най-закоравелите поясни минотърсачи знаеха какво е, когато те стегне шапката. Залегнала от древността реакция на приклещено животно, подсъзнателно усещане, че няма къде да отидеш, освен на местата, които виждаш около себе си. Слизането от кораба на порт почти винаги бе съпроводено с огромно облекчение.
Често то приемаше формата на продължителен пиянски запой.
Като всички професионални моряци и Холдън нерядко бе приключвал продължителните полети с напиване до забрава. Неведнъж се бе озовавал в някой бордей и го бе напускал едва когато го изхвърлят поради липса на средства, болки в слабините и пресъхнала простата. Така че когато Еймъс се появи, олюлявайки се, в каютата му след три дни на станцията, Холдън знаеше добре как се чувства едрият механик.
Холдън и Алекс се изтягаха на дивана и гледаха новините. Двама коментатори обсъждаха действията на Пояса с изрази като „престъпления“, „тероризъм“ и „саботаж“. Марсианците бяха „миротворци“. Това беше марсиански новинарски канал. Еймъс изсумтя и се отпусна на стола. Холдън намали звука.