— Започвам да се чудя дали ще успеем да го приключим според плановете.
— Защо?
Фред въздъхна и се облегна назад. Фотьойлът изскърца.
— Заради войната между Марс и Пояса.
— Недостиг на материали?
— Не само това. Разни пиратски шайки, представящи се за ударни групи на СВП, напоследък са преминали в трескава активност. Минотърсачи от Пояса се опитват да изстрелят сглобени в примитивни условия торпеда срещу Марс. В отговор обикновено ги унищожават, но от време на време някое торпедо намира целта и убива неколцина марсианци.
— Което означава, че Марс пръв е открил стрелбата.
Фред кимна, стана и закрачи из кабинета.
— Хората вече не смеят да летят — продължи той. — Доставките ни закъсняват с месеци и започвам да се страхувам, че вместо забавяне ще получим съобщение за прекратяване.
— Знаеш ли, аз си мислех същото — подхвърли Холдън.
Фред се престори, че не го е чул.
— Бил съм на този мостик — заговори той. — Към теб се приближава неидентифициран кораб — какво да направиш? Никой не желае да натисне копчето. Гледал съм как корабът става по-голям и по-голям, докато пръстът ми е на спусъка. Молел съм го мислено да спре.
Холдън мълчеше. Звучеше му познато. Нямаше какво да каже. Фред остави тишината да увисне във въздуха, сетне поклати глава и се изправи.
— Дойдох да те помоля за нещо — рече той.
— Винаги можеш да го направиш, Фред. След всичко, което плати — отвърна Холдън.
— Бих искал да наема кораба ти.
— „Роси“? — попита Холдън. — Защо?
— Има едно нещо, което искам да ми докарат, и ми трябва кораб, който би могъл да се промуши покрай марсианска блокада, ако се наложи.
— „Росинант“ несъмнено е най-подходящият кораб, но това не отговаря на въпроса ми. Защо?
Фред се завъртя с гръб към Холдън и погледна екрана. Носът на „Науву“ тъкмо изчезваше. Екранът се изпълваше с чернотата на космоса.
— Трябва да взема един човек от Ерос — обясни той. — Много важен човек. Имам хора, които ще го направят, но единствените кораби, с които разполагам, са лекотоварни влекачи и совалки. Нито един не може да прелети дотам достатъчно бързо и да се измъкне, ако възникнат проблеми.
— Този човек има ли си име? Непрестанно повтаряш, че не искаш да се биеш, но моят кораб е натъпкан с оръжие. Сигурен съм, че СВП разполага с дълъг списък на обекти, които би искал да взриви.
— Ти не ми вярваш.
— Не.
Фред се обърна и вкопчи ръка в облегалката. Кокалчетата му побеляха. Холдън се чудеше дали не е отишъл твърде далеч.
— Виж — поде той. — Говориш за открита игра, за съдебни процеси и прочее. Не одобряваш пиратските касти. Разполагаш с хубава станция, пълна с чудесни хора. Имам всички причини да вярвам, че си такъв, за какъвто се представяш. Но тук сме от три дни и още при първия случай, в който заговаряш с мен за плановете си, ми искаш кораба за тайна мисия. Съжалявам. Ако съм част от това, трябва да получа пълен достъп без никакви тайни. Дори ако знаех със сигурност — а не го зная, — че имаш само добри намерения, пак не бих бил готов на тези твои шпионски игрички на плащ и кинжал.
Фред го разглежда в продължение на няколко секунди, после заобиколи бюрото и седна. Холдън откри, че почуква нервно с пръст по бедрото си и си наложи да спре. Фред проследи движението му.
Холдън се покашля.
— Виж, тук ти си големият човек. Дори и да не знаех кой си бил, пак щеше да ме изплашиш, така че не се чувствай длъжен да го доказваш. Но колкото и да съм изплашен, сега няма да отстъпя.
Смехът, който се надяваше да чуе, не прозвуча. Холдън се опита да преглътне безшумно.
— Готов съм да се обзаложа, че всеки капитан, под чието командване си летял, те е смятал за трън в задника — каза хладно Фред.
— Предполагам, че си го чел в досието ми — подхвърли Холдън, опитвайки се да скрие облекчението си.
— Трябва да отлетя на Ерос и да открия един човек на име Лайонел Полански, после да го доведа на Тихо.
— Това ще отнеме не повече от седмица, ако не се бавим — пресметна Холдън, бързо изчислявайки наум.
— Мисията се усложнява от факта, че Лайонел не съществува.
— Е, сега вече ме обърка.
— Нали искаше да участваш? — попита Фред с тиха ярост в гласа. — Вече си вътре. Лайонел Полански съществува само по документи и притежава неща, които господин Тихо не би искал той да има. Сред които и един куриерски кораб на име „Скопули“.
Холдън се наведе напред, внезапно заинтригуван.
— Сега вече спечели пълното ми внимание.
— Несъществуващият притежател на „Скопули“ се е регистрирал в долнопробно хотелче на едно бардашко ниво на Ерос. Току-що получихме съобщението. Налага се да действаме с презумпцията, че този, който е наел стаята, познава в подробности нашите операции и се нуждае от помощ, но не може да я поиска открито.