— Можем да потеглим до час — чу гласа си Холдън.
Фред вдигна ръце в жест, който бе изненадващо поясен за роден на Земята.
— Кога реши и ти да участваш? — попита той.
— Не съм склонен да преотстъпвам кораба си, но мога да го дам под наем. Тъкмо с екипажа обсъждаме идеята да си потърсим работа. Наемете ни. Ако искате, отбийте от цената това, което сте вложили досега в издръжката ни.
— Не — поклати глава Фред. — Имам нужда от вас.
— Не от нас — подчерта Холдън. — А от свидетелските ни показания. Не смятаме да киснем тук година или две, докато чакаме правдата да възтържествува. Ще дадем видеопоказания, ще подпишем каквито документи е нужно, но тръгваме да си търсим работа. Така че, тъкмо възможност да ни използваш.
— Не — повтори Фред. — Твърде ценни сте, за да рискувам живота ви.
— А какво ще кажеш, ако добавя в сделката едно запаметяващо кубче, което капитанът на „Донагър“ успя да спаси?
Тишината отново се възцари, но този път с друг оттенък.
— Виж — продължи да упорства Холдън. — Нужен ти е кораб като „Роси“. Аз имам такъв. Трябва ти екипаж за него. И това имам. Освен това те интересува какво се съдържа в кубчето.
— Не ми харесва рискът.
— Но другата възможност е да ни хвърлиш в тъмницата и сам да командваш кораба. А това също е рисковано.
Фред се засмя. Холдън почувства известно облекчение.
— Все още имате същия проблем, който ви доведе тук — отбеляза Фред. — Корабът ви прилича на малък разрушител, независимо от опознавателния сигнал на идентификатора.
Холдън стана и взе един лист от бюрото. Започна да драска нещо на него.
— Помислих и за това. Нали според документите е газов влекач. И така — той продължаваше да рисува, — ще добавим няколко празни газови контейнера върху корпуса. Ще ги използваме, за да замаскираме торпедните апарати. Ще го пребоядисаме. Ще монтираме допълнителни конструкции, за да изменим профила и да го скрием от програмите за разпознаване. Ще изглежда тромав, в разрез с всякакви принципи на аеродинамиката, но скоро едва ли ще ни се наложи да летим през атмосфера. Ще стане точно това, което искаме — кораб, сглобен набързо от припрени поясни.
Той подаде листа на Фред. Мъжът разгледа рисунката и се разсмя.
— С такова нещо можеш да изплашиш някой пират до смърт — заяви той. — Ако го направя, когато всичко приключи, ти и хората ти ще можете да печелите добре от транспорт на всякакви ценни неща.
— Така е.
— Затова ще побързам да ви наема, преди да са ме изпреварили. Никакви други договори преди да сте чули моето контрапредложение. Съгласен.
Холдън протегна ръка и Фред я стисна.
— Приятно е да се работи с теб, Фред.
Докато излизаше от кабинета, Фред вече отново бе на телефона. Холдън извади ръчния си терминал и се свърза с Наоми.
— Да? — отговори тя.
— Събирайте багажа. Заминаваме за Ерос.
22.
Милър
Пасажерският кораб за Ерос беше малък, евтин и претъпкан. Въздушните рециклатори изпускаха гумено-пластмасовия мирис на дълготрайни индустриални модели, който Милър свързваше със складове и горивни депа. Осветлението бе от евтини мъждукащи лампички, които караха лицата на всички да приличат на недопечено телешко. Нямаше каюти, само редове от пенопластови седалки и две дълги стени с койки, на които пътниците да си отдъхват. Милър никога досега не се бе качвал на нискотарифен транспортен кораб, но знаеше какви са правилата. Ако избухне свада, екипажът на кораба пуска през рециклаторите приспивателен газ, успива всички и после завързва подбудителите.
Барът работеше непрестанно и алкохолът бе на половин цена. До съвсем скоро Милър би сметнал този факт за примамлив.
Вместо бара той избра една седалка и отвори терминала. Файлът на Джули — беше го реконструирал — сияеше на екрана. Снимката ѝ — с горда усмивка на фона на „Рейзърбек“, — данните и записите, обучението ѝ по жиужицу. Изглеждаше толкова малко в сравнение с мястото, което тази жена бе заела в живота му.
От дясната страна по екрана надолу се плъзгаха новини. Войната между Марс и Пояса ескалираше, ставаха инцидент след инцидент, но предаването на станция Церера бе сред водещите известия. Земята бе порицана от марсианските коментатори, че не поддържала съюза си с вътрешните планети или поне че не е преотстъпила договора за охрана на Церера на Марс. Реакциите из системата бяха от открито задоволство заради ограничаващото се влияние на Земята, до почти неудържима паника от церереската загуба на неутралитет, имаше и открито конспиративни теории, че Земята подклажда войната, за да извлече от нея дивиденти.