— Аз съм човекът с пистолета — отвърна тя и като по магия в ръката ѝ се появи малък пистолет. Насочи го към главата на Алекс. — Така че направете каквото ви казах.
Дребно, черно пластмасово пистолетче с нещо като батерия в единия край. Еймъс извади тежкокалибрения си пистолет и го тикна в лицето ѝ.
— Моят е по-голям — рече той.
— Еймъс, недей… — успя да избърбори Наоми, тъй като в този момент вратата към стълбището се отвори с трясък и във фоайето нахлува десетина мъже и жени, въоръжени с компактни автомати, и им крещяха с цяло гърло да хвърлят оръжията.
Холдън тъкмо понечи да вдигне ръце, когато един от тях откри огън. Еймъс се хвърли на пода. Върху гърдите на жената с малкия пистолет се изрисува редица от черни дупки и тя падна назад с тиха въздишка.
Холдън сграбчи Наоми за ръката и я дръпна зад бюрото. Някой от другата група извика: „Прекрати огъня! Прекрати огъня!“, но Еймъс вече бе залегнал на новата си позиция и отвръщаше на стрелбата. Болезнени викове и ругатни подсказаха на Холдън, че вероятно е уцелил някого. Еймъс се претърколи на една страна, тъкмо навреме, за да избегне куршумите, които се забиха в пода и стената и направиха бюрото на трески.
Холдън посегна към своето оръжие, но дръжката се бе заплела в колана. Дръпна я силно, разкъсвайки нещо отдолу, пропълзя на колене до ръба на бюрото и надзърна. Алекс лежеше в другия край на помещението с пребледняло лице и насочен пистолет. В този миг избухна нова канонада и върху облегалката над главата му се появиха черни дири. Пилотът подаде слепешката пистолета си иззад фотьойла и стреля, без да се цели, десетина пъти, като същевременно крещеше.
— Шибани копелета! — отекна гласът му и от другата страна отвърнаха на стрелбата.
— Къде са? — извика му Холдън.
— Двама свалих, останалите са на стълбището! — отвърна също с вик Еймъс.
Екнаха нови изстрели и този път куршумите просвистяха покрай коляното на Холдън.
— Мамка му, някой ни мина във фланг! — изкрещя Еймъс, дръпна се назад и пак стреля.
Холдън пропълзя до другия край на бюрото и отново надникна.
Някой притичваше приведен към изхода. Холдън се подаде и стреля по него, но откъм стълбището откриха стрелба едновременно три автомата и той бе принуден да се скрие.
— Алекс, при изхода! — извика Холдън с цяло гърло, надявайки се пилотът да успее да стреля, преди да попаднат под кръстосан огън.
Откъм входа долетяха три отделни изстрела. Човекът, който ги бе проследил, онзи със смешната шапка, бе коленичил до вратата, а непознатият нападател с автомата лежеше пред него. Но вместо да гледа към тях, бе насочил оръжието си към стълбището.
— Никой да не стреля по мъжа с шапката! — извика Холдън и се дръпна назад.
Еймъс опря гръб в бюрото и извади пълнителя от пистолета. Докато ровичкаше в джоба за резервен, подхвърли:
— Онзи тип сигурно е ченге.
— Толкова по-важно е да не стреляме по ченгета — натърти Холдън и отново пусна няколко изстрела към вратата.
Наоми, която бе прекарала досегашната престрелка просната на пода, най-сетне се обади:
— Няма да се учудя, ако всичките са ченгета.
Холдън стреля няколко пъти напосоки и поклати глава.
— Ченгетата не носят малки и лесни за скриване автомати и не дебнат хората на стълбищата. Такива обикновено ги наричаме „ескадрони на смъртта“. — Последните му думи бяха заглушени от нова канонада. След това се възцари тишина.
Холдън надзърна тъкмо навреме, за да види, че вратата се затваря.
— Мисля, че се измъкват — каза той, без да сваля пистолета. — Вероятно там е другият изход. Еймъс, дръж под око стълбището. Ако отворят вратата, стреляй! — После тупна Наоми по рамото. — Ти не се подавай.
Той се изправи иззад направеното от решето бюро. Дъските бяха превърнати на трески, отдолу се показваше бетонната основа. Холдън вдигна пистолета нагоре и разпери другата си ръка. Мъжът с шапката се надигна, огледа трупа пред себе си, после вдигна очи към приближаващия се Холдън.
— Благодаря. Казвам се Джим Холдън. А вие сте?…
Мъжът не отговори няколко секунди. Когато го направи, гласът му бе спокоен. Почти изморен.
— Ченгетата скоро ще дойдат. Трябва да се обадя, инак всички ще идем в затвора.
— Ама вие не сте ли ченге? — учуди се Холдън.
Мъжът се разсмя, горчив и насечен смях, пълен със самоирония. Явно Холдън бе казал нещо смешно.
— Не. Името ми е Милър.
24.
Милър
Милър погледна мъртвия — човека, когото току-що бе убил — и потърси в себе си някаква реакция. Усещаше само отдръпването на адреналина и туптежа на сърцето си. Все още му беше странно, че се е озовал насред тази престрелка. Но независимо от всичко умът му неусетно бе преминал към обичайното си състояние на хладен анализ. Само един човек във фоайето, за да не заподозрат нещо Холдън и хората му. И банда жадни за кръв хаховци на стълбището. Дотук планът им бе успял. Но от друга страна, личеше си аматьорската работа. Хората, организирали всичко това, или нямаха опит, или достатъчно ресурси. Ако не беше некадърна импровизация, Холдън и тримата му колеги със сигурност щяха да загинат. И той заедно с тях.