Светлината в стаята намаля с изчезването на терминалите. Местещите се сенки за миг създадоха илюзията, че тялото ѝ помръдва. Милър чакаше, но ребрата не се повдигаха. Не видя да трепват клепачите ѝ. Той се изправи, като внимаваше да не докосне или настъпи нещо, и излезе в коридора.
Те всички я бяха видели. Личеше си по израженията им. И също като него нямаха никаква представа какво е това. Той затвори внимателно вратата и зачака Сематимба.
Не се наложи да чака дълго.
В коридора се появиха петима мъже с бронирани униформи и пушки. Милър тръгна да ги посрещне, поведението му вършеше същата работа като значката. Мъжете видимо се отпуснаха. Сематимба вървеше отзад.
— Милър? — повика го той. — Какво, по дяволите, означава това? Нали ти казах да стоиш кротко?
— Не можех да не реагирам — отвърна Милър. — Тези хора отзад са цивилни граждани. Мъртвите типове долу във фоайето ги нападнаха.
— Защо? — попита Сематимба.
— Кой знае? — сви рамене Милър. — Може да са им трябвали дребни. Не това е проблемът.
Сематимба повдигна вежди.
— Долу има четири трупа, но това не било проблем.
Милър кимна към коридора.
— Петата врата — посочи той. — Там е момичето, което търсех.
Лицето на Сематимба омекна.
— Съжалявам — рече той.
— Аха — кимна Милър. Сега не му беше до съчувствие. Нито до успокоение. — Но ще ти трябва патолог.
— Толкова ли е зле?
— Нямаш представа — въздъхна Милър. — Слушай, Семи. Става дума за нещо, което надхвърля възможностите ни. Сериозно. Чудя се за онези типове долу. Ако не са били свързани с полицията, би трябвало алармите да се задействат още при първия изстрел. Досещаш се, че е било клопка. Чакали са тези четиримата тук. Знаеш ли кой е човекът с черната коса? Джеймс Холдън. Той дори не трябваше да е жив.
— Холдън, който започна войната? — изненада се Сематимба.
— Същият — потвърди Милър. — Тази история е дълбока. Ужасно дълбока. А нали знаеш какво става в дълбочините — човек се дави.
Сематимба гледаше надолу по коридора. Бавно кимна.
— Нека ти помогна — предложи, но Милър поклати глава.
— Достатъчно затънах. Забрави за мен. Ще кажеш, че са ти позвънили. Ти си намерил мястото. Не ме познаваш, не познаваш и тях, нямаш идея какво е станало. Тръгнеш ли с мен, ще се удавиш. Избирай.
— Нали няма да заминеш от станцията, без да ме предупредиш?
— Обещавам — кимна Милър.
— Какво пък, и това ми стига — рече Сематимба. Сетне добави: — Този наистина ли е Холдън?
— Повикай патолога — посъветва го Милър. — Довери ми се.
25.
Холдън
Милър махна на Холдън и се отправи към асансьора, без да провери дали четиримата го следват.
— И какво сега? — попита Холдън, след като го застигна. — Забъркахме се в престрелка, в която убихме поне трима, и ще ни пуснат да си вървим просто така? Без въпроси, без показания? Как стават тези неща?
— Служебна солидарност — отвърна Милър и Холдън не можа да определи дали се шегува, или е сериозен.
Вратите на асансьора се отвориха с приглушен звън и Холдън и останалите последваха Милър вътре. Наоми бе най-близо до пулта и посегна да натисне бутона, но ръката ѝ трепереше толкова силно, че се наложи да я улови с другата. Пое си дълбоко дъх и най-сетне опря пръст в копчето.
— Глупости — заяви Холдън на Милър. — Това, че си бивше ченге, не е достатъчно да ни измъкнеш от подобен инцидент.
Милър не помръдна, но сякаш се смали. Въздишката му беше тежка и дълбока. Кожата му сякаш посивя.
— Сематимба не е вчерашен. Старият полицай знае добре кога трябва да извърне глава. Освен това му обещах, че няма да напускаме станцията, без да го уведомим.
— Майната му — изръмжа Еймъс. — Не можеш да даваш обещания заради нас, приятелче.
Асансьорът спря и отвори врати, разкривайки сцената с кръвопролитието във фоайето. В помещението вече имаше десетина полицаи. Милър им кимна и те отвърнаха с кимване. Той изведе групата в коридора и там спря.
— По-късно ще си изясняваме отношенията — рече им той. — Нека първо идем някъде, където можем да разговаряме на спокойствие.
Холдън сви рамене в знак на съгласие.
— Добре, ти водиш.
Милър се отправи надолу по коридора към метростанцията.
Докато вървяха зад него, Наоми застигна Холдън, улови го за ръката и го дръпна назад, за да не може Милър да ги чува. Когато се отдалечиха достатъчно, тя каза:
— Той я е познавал.
— Кой кого е познавал?
— Той — Наоми посочи с брадичка Милър — е познавал нея — и извърна глава назад към хотела.