— Откъде знаеш?
— Не очакваше да я открие там, но знаеше коя е. Когато я видя в този вид, изпадна в шок.
— Хм, това съм го пропуснал. Ако питаш мен, през цялото време си беше безстрастен като леден блок.
— Не, те са били приятели или нещо подобно. Трудно му е да го преживее, така че не бива да го притискаме прекалено — обясни тя. — Може да ни потрябва.
Хотелската стая на Милър бе малко по-свястна от тази, в която откриха трупа. Алекс незабавно влезе в банята и заключи вратата. Шумът на течащата вода не можа да прикрие напъните му да повръща.
Холдън се отпусна на малкото легло и за Милър остана единственият и доста неудобен на вид фотьойл. Наоми седна на леглото до Холдън, но Еймъс остана прав и закрачи из помещението като неспокойно животно.
— Е, говори — подкани Холдън домакина им.
— Да почакаме, докато се съберат всички — предложи Милър и кимна към банята.
Алекс излезе след малко с пребледняло мокро лице.
— Алекс, как си? — попита го тихо Наоми.
— Супер, старши — смотолеви Алекс, седна на пода и подпря брадичката си с юмрук.
Холдън погледна подканящо Милър. Мъжът си поигра известно време с шапката, накрая я хвърли на бюрото.
— Вие сте знаели, че Джули ще е в онази стая. Откъде? — попита той.
— Дори не знаехме, че името ѝ е Джули — отвърна Холдън. — А само, че там е някой от „Скопули“.
— Трябва да ми разкажете откъде ви е било известно това — настоя Милър и го погледна втренчено.
Холдън се замисли. Милър бе убил човек, който се опитваше да убие тях, и им бе доказал недвусмислено, че е техен приятел, но все пак не бе готов толкова лесно да изложи на риск другарите си. Поколеба се и накрая взе половинчато решение.
— Знаехме, че в хотела се е настанил „притежателят“ на „Скопули“ — обясни той. — Решихме, че е някой член на екипажа, който иска да го намерят.
Милър кимна.
— Кой ви каза? — зададе следващия въпрос.
— Не мога да разкрия това. Но смятахме, че информацията е достоверна. „Скопули“ бе примамката, използвана за унищожаването на „Кентърбъри“. Помислихме си, че човек от „Скопули“ може да знае защо всички се опитват да ни видят сметката.
— По дяволите — изруга тихо Милър, облегна се назад и вдигна очи към тавана.
— Търсил си Джули. И си помислил, че ние също я търсим. Че знаем нещо… — В думите на Наоми не се долавяше въпрос.
Беше време Холдън да попита защо.
— Бяха ми възложили случая — обясни Милър. — Родителите ѝ искаха някой да я закара насила при тях.
— Значи работиш за церерската полиция?
— Вече не.
— Тогава какво търсиш тук? — учуди се Холдън.
— Семейството ѝ е свързано с нещо — каза Милър. — А аз по природа мразя загадките.
— И защо реши, че случаят е нещо повече от едно изчезнало момиче?
Да се говори с Милър бе като да се дялка гранит с длето. Полицаят се усмихна мрачно.
— Уволниха ме, защото се престарах в търсенето.
Холдън реши да не се дразни от уклончивите му отговори.
— Добре, да поговорим за нападателите в хотела.
— Да, наистина, какво беше това, мамка му? — обади се Еймъс и спря да кръстосва. Дори Алекс вдигна глава и го погледна с оживен интерес. Наоми се премести нетърпеливо напред.
— Нямам представа — призна Милър. — Но някой е знаел, че идваме.
— Аха, благодаря за гениалната полицейска работа — изпръхтя презрително Еймъс. — Сами никога нямаше да се досетим.
Холдън не му обърна внимание.
— Но не са знаели защо идваме там, иначе щяха да се качат в стаята на Джули и да вземат каквото им е трябвало.
— Това означава ли, че Фред е разкрит? — попита Наоми.
— Фред? — изгледа я въпросително Милър.
— Или някой друг също се е заинтересувал от случая „Полански“, но не е знаел номера на стаята — промърмори Холдън.
— Но защо им трябваше да ни посрещат със стрелба? — чудеше се Еймъс. — Не виждам смисъл да ни избиват.
— Това беше грешка — обясни Милър. — Гледах всичко отстрани. Еймъс извади оръжие. Някой от онези реагира инстинктивно. После друг извика да се прекрати стрелбата, но вие вече отвръщахте на огъня.
Холдън започна да брои на пръсти:
— И тъй, някой открива, че сме потеглили за Ерос и че това е свързано със „Скопули“. Дори са знаели кой е хотелът, но не и стаята.
— И не са чували за Лайонел Полански — добави Наоми. — Инак щяха да проверят на рецепцията като нас.
— Именно. Чакали са ни да се покажем и са заложили засада с въоръжени до зъби типове. Нещата обаче се объркват и във фоайето се разгаря престрелка. Но не забелязват Милър. Детектив, значи не може да са всезнаещи.