* Да пратя сигнал за помощ. Работя за най-умните хора в системата. Те ще измислят нещо.
* Да избягвам хората. Да не разпространявам заразата. Да не кашлям, за да не пръскам кафявата слуз. Нямам представа как се започна.
* Да се пазя от лошите — сякаш знам кои са. Страхотно. Е, тогава — да се пазя от всички. Името ми е инкогнито. Хм. Полански.
По дяволите. Усещам го. През цялото време ме обливат горещи вълни и умирам от глад. Не бива да ям. Не бива да го храня. Но може ли да се храни настинка, да се държи гладен грипът? Има ли начин да го заобиколя? Ерос е на един ден полет и там ще пратят помощ. Не се предавай.
В безопасност на Ерос. Пратих сигнал за помощ. Дано някой у дома е нащрек. Главата ме боли. Нещо става с гърба ми. Имам подутина над бъбреците. Току-виж съм станала на пихтия. Дали няма да намерят само скафандър, пълен с желе?
Болна съм. От гърба ми стърчат някакви гадости и изпускат на пода кафява слуз. Трябва да си сваля скафандъра. Ако четете това, не позволявайте на никого да пипа кафявата слуз. Изгаря ме. Цялата горя.
Наоми остави терминала, но известно време никой не наруши тишината. Накрая Холдън проговори:
— Някой да е чувал за този „фебски вирус“? Да има идея за какво става въпрос?
— На Феба имаше научна станция — отвърна Милър. — Принадлежи на вътрешните планети, не допускат поясни. Наскоро я удариха. Доста загинали, но…
— Тя спомена, че е на совалка — прекъсна го Наоми. — „Скопули“ нямаше совалка.
— Сигурно е имало и друг кораб — допусна Алекс. — Качила се е на неговата совалка.
— Аха — потвърди Холдън. — Качили са се на друг кораб, хванали са фебския вирус и останалите членове на екипажа… не зная за тях. Може би са умрели?
— Тя обаче се спасява — продължи Наоми, — без да знае, че е заразена, докато не се озовава на совалката. Идва тук, праща сигнал за помощ и умира в хотелската стая от инфекцията.
— Без да се превърне на пихтия — добави Холдън. — Но и така изглеждаше ужасно… Не зная. Тези тръби и шипове. Що за болест причинява подобни неща?
Въпросът увисна във въздуха. Отново никой не заговори. Холдън знаеше, че всички мислят за едно и също. Не бяха докоснали нищо в стаята. Но значеше ли това, че са в безопасност? Или вече и те са заразени с фебския вирус, каквото и да е това? Джули бе написала, че е анаеробен. Холдън бе почти сигурен, че това означава, че не може да се вдишва с въздуха. Почти сигурен…
— Джим, накъде отиваме сега? — попита Наоми.
— Какво ще кажете за Венера? — предложи Холдън и усети, че гласът му е по-тънък, отколкото очакваше. — Там поне не се случва нищо интересно.
— Сериозно — настоя Наоми.
— Добре. Сериозно, нека Милър разкаже на приятеля си полицай какво знаем и после да се махаме оттук. Сигурно е някакво биооръжие. Някой го е откраднал от марсианска научна лаборатория. Ако тази гадост попадне в купол, след седмица няма да остане жива душа.
Еймъс го прекъсна със сумтене.
— Капитане, в теорията ти има пробойни. Като например, какво общо има всичко това с „Кент“ и „Донагър“?
Холдън погледна Наоми в очите и рече:
— Но имаме следа, която да проучим, нали?
— Да, имаме — потвърди тя. — BA834024112. Това е обозначение на астероид.
— И какво според теб има там? — попита Алекс.
— Ако обичах да залагам, щях да кажа, че там е корабът, от който тя е откраднала совалката — отвърна Холдън.
— Има смисъл — съгласи се Наоми. — Всеки камък в Пояса е картографиран. Ако искаш да скриеш нещо, оставяш го на стабилна орбита до някоя скала и знаеш, че винаги можеш да го намериш там.
Милър се обърна към Холдън с помрачняло лице.
— Ако потегляте натам, и аз идвам.
— Защо? — удиви се Холдън. — Без да се сърдиш, но нали намери момичето? Случаят е приключен.
Милър стисна устни.
— Започвам нов случай — процеди той. — Ще търся този, който я е убил.
26.
Милър
— Твоят приятел полицаят е поставил възбрана за излитане на нашия кораб — съобщи Холдън с гневен глас.
Ресторантът, в който се намираха, бе шумен и оживен. Проститутките от предишната смяна се бяха смесили с туристите и бизнесмените от следващата при долнопробния, озарен в розово сияние бюфет. Пилотът и едрият мъжага — Алекс и Еймъс — се надпреварваха кой ще изяде пръв последното геврече. Наоми седеше до Холдън, скръстила ръце, чаша безвкусно кафе изстиваше на масата пред нея.
— Не забравяй, че сме виновни за смъртта на няколко души — припомни му с мек глас Милър.