— Мислех си, че си ни отървал от това с твоето потайно полицейско ръкостискане — изтъкна Холдън. — Защо на кораба ми е наложена забрана?
— Помниш ли, че Сематимба ни каза да не напускаме станцията, без да го предупредим? — попита Милър.
— Помня само, че ти сключи с него сделка — упорстваше Холдън. — Но лично аз не съм участвал в нея.
— Виж, той ще ни задържи тук, докато се увери, че няма да го уволнят, задето ни е пуснал. Успокои ли се за задника си, забраната ще падне. Така че, да поговорим за онази част, в която аз наемам каюта на вашия кораб.
Джим Холдън и жената до него размениха погледи, един от онези светкавични мигове на общуване, които казваха повече, отколкото всякакви думи. Милър не знаеше как точно да разшифрова размяната на информация, но предполагаше, че са скептично настроени.
Имаха причини за това. Милър бе проверил банковата си сметка, преди да се свърже с тях. Разполагаше с толкова, колкото да изкара още една нощ в хотела, или за солиден обяд — но не и за двете. Беше похарчил част от парите, за да спечели доброто разположение на екипажа на Холдън, но изглежда, нямаше успех.
— Трябва да съм абсолютно сигурен, че разбирам какво ми казваш — заяви Холдън, а едрият — Еймъс — се върна и седна в другия край на масата, стиснал последното геврече. — Сигурен ли си, че твоят приятел няма да ни освободи, ако не те допусна на кораба си? Защото това ми намирисва на шантаж.
— Изнудване — поправи го Еймъс.
— Какво? — не разбра Холдън.
— Не е шантаж — поясни Наоми. — Щеше да е, ако ни заплашваше да разкрие информация, която искаме да запазим в тайна. Неговото просто е заплаха, с други думи — изнудване.
— Изобщо не става дума за това — възрази Милър. — Свободно придвижване из станцията, докато тече разследването? Това не е проблем. Друго е обаче излизането извън границите на юрисдикцията. Не мога да ви задържа тук, нито да ви освободя. Просто искам да отида там, където ще летите вие.
— Защо? — попита Холдън.
— Защото отивате при астероида на Джули — отвърна Милър.
— Готов съм да се обзаложа, че там няма космопорт — рече Холдън. — Смяташ ли след това да продължиш на някъде?
— Напоследък имам дефицит на дългосрочни планове. И нисък процент за тяхното осъществяване.
— На кого го казваш? — изсумтя Еймъс. — Откакто се забъркахме в тази история, бяхме прецаквани поне осемнайсет пъти.
Холдън скръсти ръце на масата и изпълни сложен ритъм с върха на пръста върху псевдодървената повърхност. Това не беше добър знак.
— Изглеждаш ми на… хм, огорчен стар човек. Но тъй като от пет години работя предимно на водни влекачи, струва ми се, че ще си намериш сходна компания.
— Има ли но? — попита Милър.
— Но напоследък твърде често стреляха по нас и онези автомати вчера не бяха най-опасното, с което ни се е налагало да се справяме — продължи Холдън. — Не съм готов да допусна когото и да било на моя кораб, ако не бих му поверил живота си, а теб почти не те познавам.
— Мога да намеря пари — заяви със свито сърце Милър. — Ако въпросът е в парите, ще ги набавя.
— Да намериш пари? — погледна го изпитателно Наоми. — Значи ли това, че сега ги нямаш?
— Малко съм притеснен — призна Милър. — Но само временно.
— Имаш ли постоянни приходи? — поинтересува се Наоми.
— По-скоро идеи — отвърна Милър. — Край доковете винаги се навъртат рекетьори. Волни птици. Стават сбивания, делба на територии. Ей такива неща. Разни тарикатски схеми да подкупваш ченгетата, без всъщност да го правиш.
— И това са ти идеите? — изпръхтя презрително Холдън. — Да прибереш рушветите за ченгетата?
В другия край на ресторанта една червенокоса проститутка се прозя шумно, шаранът, седнал до нея, се навъси.
— Не — отвърна неохотно Милър. — Мога да бъда посредник. Да уговарям нещата между двете страни. Познавам ченгетата. Ще потърся мошеници, опитващи се да играят само с тях. Без голямата риба.
Още докато го казваше, Милър си даде сметка колко наивно звучи. Пилотът Алекс се върна и седна до Милър. Кафето му полъхваше на консерванти.
— Какво обсъждаме? — попита той.
— Все още нищо сериозно — отвърна Холдън.
— Ще се получи по-добре, отколкото си мислите — продължи да настоява Милър и в този момент изписукаха едновременно четири ръчни терминала. Холдън и Наоми се спогледаха отново и извадиха своите. Еймъс и Алекс вече надзъртаха в екранчетата. Милър успя да зърне червено-зелената рамка, която означаваше или важно съобщение, или коледна картичка. За миг настъпи мълчание, докато всички четяха съобщенията.