Тълпата спря, тунелът бе задръстен. Необходимо бе час по-скоро някой да вземе нещата под контрол. За пръв път, откакто напусна Церера, Милър съжали, че не носи значка. Някой се блъсна в Еймъс и едрият мъж изпъшка.
— Освен това — продължи Милър — не си заслужава усилието. Не е необходимо да се изпуска въздухът, за да убиеш всички на станцията. Достатъчно е да прокараш няколко квадрилиона свободни неутрони със скоростта на светлината през астероида и ще отпаднат грижите по доставката на кислород.
— Ама и ти си един веселяк — подхвърли Еймъс.
— Не напразно строят станциите вътре в астероидите — каза Наоми. — Не е никак лесно да пропуснеш радиация през толкова дебела обвивка.
— Веднъж прекарах месец в радиационно убежище — поде Алекс, докато си проправяха път през сгъстяващата се тълпа. — На кораба, с който летях, имаше изтичане на радиоактивни материали. Повреда в магнитната примка на реактора, машинното буквално се разтопи. Изгубихме петима, преди да разберем къде е проблемът, после трябваше да стържат телата им от защитната обшивка, за да ги погребат. Останалите — бяхме осемнайсет — се свряхме в укритието и прекарахме там трийсет и шест дни, докато пристигне един влекач да ни дръпне.
— Сигурно е било страхотно — рече Холдън.
— Ами да. След всичко това шестима от екипажа се ожениха, останалите пък така и не си проговорихме.
Някой отпред извика. Не беше уплаха, по-скоро гняв. Отчаяние. Точно емоции, които Милър не би искал да се пробуждат наоколо.
— Може би не това ще е големият ни проблем — заговори той, но преди да успее да обясни, се намеси нов глас, прекъсвайки монотонната песен от високоговорителите.
— Слушайте, всички! Говори охраната на Ерос, ясно? Възникна извънредна ситуация, така че правете каквото ви казваме и никой няма да пострада.
„Крайно време беше“ — помисли си Милър.
— Та ето какви са правилата — продължаваше новият глас. — Ще гръмна следващия, който бутне някого. Движете се равномерно. Искам да има ред. Хайде, тръгвайте, тръгвайте!
В началото не последва нищо. Човешките тела бяха твърде плътно наблъскани едно в друго, за да могат да се освободят лесно, но след броени минути Милър забеляза главите отпред да се раздвижват. Въздухът в тунела ставаше все по-задушен, към миризмата на потни тела се добавяше мирисът на нагорещена пластмаса от претоварените рециклатори.
— Тук дали имат радиационни укрития? — попита една жена зад тях. Наоми дръпна Милър за ръкава.
— Имат ли? — повтори тихо въпроса тя.
— Би трябвало — отвърна Милър. — Достатъчно да поберат четвърт милион, плюс спасителни екипи и медицински персонал.
— А всички останали? — поинтересува се Еймъс.
— Ако оцелеят отвън — намеси се Холдън, — после ще им окажат помощ.
— Ах — поклати глава Еймъс. — Майната им. Връщаме се на „Роси“.
— Прав си — съгласи се Холдън.
Пред тях тълпата в края на тунела се смесваше с друга, от съседния тунел. Петима мъжаги с дебели вратове и специална екипировка регулираха движението. Двама от тях бяха насочили оръжия към тълпата. Милър бе почти изкушен да отиде и да ги зашлеви. Да се насочва оръжие към изплашени хора бе сигурен начин да подсилиш паниката. Един от тези типове бе твърде дебел за бронираното си снаряжение и закопчалките на корема му висяха. Милър сведе поглед към пода, забави стъпка и се замисли. Единият от полицаите вдигна пушката си и я размаха. Друг подвикна нещо на корейски и се разсмя.
Какво му бе казал Сематимба за новата полицейска част на станцията? Демонстрация на мускули и никакъв опит. Нова компания от Луната. Корумпирана. Прогонили местните.
Името. Имаха име. КПМ. Carne por la Machina. Месо за машината. Полицаят, който размахваше оръжие, побутна шлема на тила си и се зачеса енергично зад ухото. Имаше дълга черна коса, татуиран врат и белег, простиращ се от веждата до долния край на челюстта.
Милър го познаваше. Преди година и половина го бе арестувал за въоръжено нападение и рекет. И снаряжението — бронята, палката, пушките — му се струваше ужасно познато. Доус грешеше. В края на краищата Милър бе успял да открие изчезналото снаряжение за борба с безредици.
Каквото и да означаваше всичко това, то бе започнало много преди „Кентърбъри“ да улови сигнала за помощ от „Скопули“. И организирането на групичка церерски бандити за охрана на Ерос, въоръжени с откраднато от Церера снаряжение, бе част от плана. Третият етап.
„Това никак не ми харесва“ — помисли си той.