Милър се премести встрани, пропускайки колкото се може повече хора между себе си и облечения като полицай изнудвач.
— Спуснете се долу на нивото с казината — извика един от въоръжените мъже на тълпата. — Оттам ще ви насочим към радиационните укрития. Но първо трябва да се спуснете.
Холдън и хората му не бяха забелязали нищо странно. Разговаряха помежду си, обсъждаха как да се доберат до своя кораб и какво да правят, когато стигнат там, спореха кой може да е нападнал станцията и къде са искали да откарат обезобразеното, заразено тяло на Джули Мао. Милър понечи да ги прекъсне, но се сдържа. Трябваше да запази спокойствие, да обмисли внимателно действията си. Не биваше да привличат внимание. По-добре да изчака подходящия момент.
Коридорът се извиваше и разширяваше. Натискът на тълпата видимо отслабна. Милър изчака да стигнат до място, където полицаите не можеха да ги забележат. Тогава улови Холдън за лакътя.
— Не отивайте там — рече.
27.
Холдън
— Какво искаш да кажеш с това „не отивайте там“? — попита Холдън и се освободи от ръката му. — Някой сигурно е взривил на станцията ядрено устройство. Това ограничава възможностите ни да предприемем нещо. Ако не успеем да се доберем до „Роси“, ще правим каквото ни казват, докато успеем.
Милър отстъпи назад и вдигна ръце. С жеста искаше да успокои Холдън, но само го ядоса още повече. Някъде зад него полицаите продължаваха да подканят хората да се прехвърлят на нивото с казината. Из въздуха отекваха подсилени от високоговорители гласове и изплашени викове. И над всичко това електронната система за оповестяване повтаряше, че всички трябва да запазят спокойствие и да изпълняват указанията.
— Виждаш ли онзи побойник с полицейската екипировка? — посочи Милър. — Името, му е Малкия Габи. На Церера той ръководеше един от рекетьорските филиали на „Златен клон“. Освен това продаваше по малко прах за лична изгода и имам съмнения, че е изхвърлил не един и двама през шлюзовете.
Холдън погледна към мъжа. Широки рамене, дебел врат. Сега, когато Милър му го каза, сам прецени, че не прилича особено на ченге.
— Не разбирам — призна Холдън.
— Преди няколко месеца, когато ти предизвика буря от негодувание и размирици с твърдението, че Марс е взривил вашия леден влекач…
— Никога не съм казвал…
— Установихме, че по-голямата част от полицейското ни снаряжение за борба с безредици е изчезнало. А още няколко месеца преди това от Церера започнаха да изчезват и криминални типове като този там. Мисля, че току-що открих къде са се дянали.
Милър посочи Малкия Габи.
— Не бих отишъл там, където праща хората — продължи. — Повярвай ми.
Покрай тях претичаха неколцина.
— Къде тогава? — попита Наоми.
— Е, ако изборът е между радиацията и престъпниците, предпочитам да се спра на второто — вметна Алекс и кимна на Наоми.
Милър извади ръчния си терминал и го обърна така, че да го виждат всички.
— Не виждам тук никакви предупреждения за радиация — отбеляза. — Каквото и да е станало отвън, то не носи заплаха за това ниво. Не и в момента. Така че хайде да се успокоим и да обмислим какво ще правим.
Холдън му обърна гръб и дръпна Наоми встрани.
— Все още смятам, че трябва да идем на кораба — заговори той тихо. — Да рискуваме и да пропуснем този трети етап и бандитите.
— Съгласна съм, ако наистина няма радиационна заплаха — кимна тя.
— Не и аз — намеси се Милър, без дори да се преструва, че не ги е подслушвал. — Защото за целта ще трябва да прекосим три нива с казина и въоръжени до зъби престъпници, представящи се за полицаи. Сигурно ще искат да се скрием в някое от казината за наше добро. И ако откажем, ще ни пребият и пак ще ни хвърлят вътре. За наше добро.
Откъм завоя заприижда нова тълпа, насочила се към примамливия пристан на полицейските патрули и ярките светлини на казината. Холдън едва успяваше да се сдържи и да не последва тълпата. Мъж с два огромни куфара се блъсна в Наоми и за малко да я събори. Холдън я подхвана да не падне.
— Каква алтернатива имаме? — попита той Милър.
Детективът огледа коридора, сякаш преценяваше човешкия поток. Накрая кимна към една маркирана с жълта боя шахта в страничния сервизен коридор.
— Тази — рече. — Пише „Високо напрежение“, за да разколебае любопитните. Шансът да се скрие някой там е малък.
— Можеш ли бързо да отвориш вратата? — обърна се Холдън към Еймъс.
— А може ли да я разбия?
— Ако се налага.
— Тогава сигурно — заяви Еймъс и започна да си проправя път през тълпата към посочената шахта. Спря при люка, извади от джоба си мултифункционално устройство и повдигна капачето на картовия четец. След като свърза накъсо няколко жички, люкът се отмести със свистене. — Та-дааа — обяви мелодично. — Четецът е повреден и всеки, който поиска, ще може да влезе.