В града се шегували с мързела на Доул. Един-единствен път се намесили в семейството, когато най-голямата дъщеря Кори си навлякла гнева на скъпоценните Макалистър, разказвайки няколко измислици.
— Това ли са Макалистър с красивата дъщеря?
Лея бе започнала да разбира, че Джъстин е като нея, а не като Уесли.
— Същите. А сега разкажи за твоето семейство.
Лея се поколеба. Хората от града поне харесваха мързеливия му баща. Какво хубаво можеше тя да каже за своето семейство? Един поглед й бе достатъчен, за да разбере, че той е готов да чака до второ пришествие, за да чуе историята й.
Тя започна бавно. Наблюдаваше го, за да открие признаци на отвращение. Но когато видя само интерес и загриженост, тя се впусна бързо да разказва историята си: за най-големия си брат, който е отвлякъл жена, за проституирането на сестра си, лудостта на баща си, и за вечния побой, който трябваше да търпят. Най-накрая разказа за постоянната смазваща работа, която винаги трябваше да върши.
Гората беше особено мълчалива и когато тя свърши, затаи дъх. Страхуваше се да го погледне.
— И въпреки че си братовчедка на Станфорд, той те е оставил да страдаш така? Той никога не е казвал, но не е ли богат?
— Невероятно — промълви Лея, без да го погледне.
— Най-накрая какво го накара да ти помогне? Или те е наел да прислужваш на принцеса Кимбърли?
Лея пое дълбоко въздух.
— Баща ми почина и децата бяха осиновени от други плантатори. Аз… исках да дойда на запад. Да отида където никой не ме познава. Снахата на Уесли ми даде пари, за да отворя тъкачница, а Уесли ми позволи да пътувам с него.
Джъстин за момент остана мълчалив. Лея се чудеше дали е повярвал на последната част от разказа.
— Къде научи добрите си обноски? — попита колебливо тя.
— От съпругата на Макалистър, една истинска дама, англичанка. А ти?
Тя с усмивка му разказа накратко как Рийган и Никол я бяха преобразили. Започна да осъзнава, че този мъж няма нищо против това, че е Саймънс. Може би не всички мъже са като Уесли? Може би в тази нова страна тя няма да бъде преценявана според произхода си.
— Те със сигурност са свършили добра работа — Джъстин се изправи през смях. — За днес приключваме със сериозните разговори. Да отидем до водопада. — Той я хвана за ръка и я поведе по една стръмна скала.
Там горе имаше вир и не много висок скрит водопад.
— Не е от най-големите, които съм виждал, но е от най-скътаните. Искаш ли да се изкъпем?
Тя присви очи и го погледна с недоверие. Той не обърна внимание на очевидното подозрение.
— Аз ще те чакам зад хълма. Когато се изкъпеш, ме извикай.
Остави я сама и се отдалечи.
Лея се поколеба няколко секунди. После си свали дрехите и влезе във вира. Изми си косата със сапуна за пране, който носеше и се изплакна на водопада. Когато се появи, се чувстваше така, както не се е чувствала месеци наред. Тайната на миналото й не й тежеше вече; чакаше я красив мъж; тя пътуваше към нова страна и нови хора; имаше своя тъкачен стан и на всичкото отгоре косата й беше чиста. Какво повече би могла да иска една жена от живота?
Тя със смях слезе по хълма и отде при Джъстин.
— Няма да се бавя много — той се запъти към вира.
Лея коленичи до една скала и започна да пере. Не след дълго Джъстин се върна при нея. С гримаса започна да й помага да изплаква дрехите.
— Това прекрасно ненужно украшение сигурно принадлежи на принцеса Кимбърли — попита той. Държеше една почти прозрачна долна риза, обрамчена с копринени волани.
С почервеняло лице тя я грабна от него.
— Това е моя риза.
— О-о-о! — той повдигна вежди. — Това значи е на нейно величество — той повдигна чифт захабени, избледнели, скъсани на колана долни гащи. — Тя може да е дама на външен вид, но не и където трябва. Трябва да й направим услуга и да ги изхвърлим.
Преди Лея да успее да проговори, Джъстин изхвърли в реката износеното бельо.
— Не — извика през смях Лея и като запретна полите си, нагази в реката след дрехата, която течението бързо отнасяше.
Джъстин също нагази, сграбчи гащите, стисна ръката на Лея, и умишлено я накара почти да падне.
— Внимавай! — Усмихна се той, когато тя се притисна към него. Само миг и ръцете му я обгърнаха. Той я целуваше. На Лея това й хареса много повече, отколкото първия път.
Не чуха Уесли, който си проправяше път през потока, докато той не сграбчи рамото на Джъстин и го побутна във водата.
— Така ли трябва да ти се доверяваме — изкрещя той. — Винаги ли нападаш жените, за които се грижиш?
Джъстин излезе от водата обзет от гняв. Лея знаеше, че това е началото на кавга. Тя застана между двамата.