— Не е твоя работа. Това засяга само двама ни. Веднага щом разбере кой е Танцьора, ще изоставим този живот. Всички ние. Това е при положение, че все още си негова. Трябва да внимаваш, Лея. Никога няма да имаш друг съпруг като него.
— Мислех, че мразиш всички Станфорд.
Ейб се усмихна и разкри всичките си развалени зъби.
— Аз не мразя никого, още повече ако обещава да дели парите си с мен. — Той се наведе по-близо до нея. — Не мислиш, че лъже, нали? Ще направи това, което казва, нали?
— Убедена съм, че ще го направи.
По време на обяда Уесли не се появи. При първа възможност тя попита Кал къде е. Предупреди братята къде ще ходи и ги помоли да държат Ревис на разстояние. С пълна торба храна тя се заизкачва към колибата. Уесли цепеше дърва пред нея.
Спря се и го загледа. Капчици пот блестяха по мускулестия му гръб. Осъзна, че и дланите й са изпотени. Всичкото й желание да бъде с него изчезна в момента, когато той обърна към нея разгневеното си лице.
— Донесох ти нещо за ядене — каза тя с пресъхнало гърло. Той бавно остави брадвата и се приближи към нея.
Тя отстъпи.
— Няма да те нападам, ако от това се страхуваш.
— Не се страхувам. Дойдох да ти кажа нещо. Ейб каза, че ти и аз… тази сутрин… искам да кажа, че той се страхува, че Ревис може да заподозре нещо.
— Нещо като това, че се търкаляхме в храстите, а после се скарахме?
Погледна го за миг. Той седна на един пън.
— Искаш Ревис да повярва в това?
— Разбира се. Тогава за какво друго се преструвах на сърдит и намръщен?
— Преструваше се? — тя седна на земята близо до краката му. — Нищо не разбирам.
— Знам от брат ми, че не е хубаво да оставяш жените да знаят и да ти се бъркат в плановете. Надявах се, че след глупостта ти да се върнеш в лагера на Ревис — той й хвърли един укорителен поглед — ще извършиш нещо разумно, да се престориш например, че си се влюбила в мен от пръв поглед. Но си знаех, че това е прекалено много за една жена. Особено за теб, Лея. Ти мислиш и правиш винаги всичко обратно. За пръв път срещам толкова опърничава жена. Винаги, когато ти давам каквото искаш, ти започваш да искаш обратното. Искаше да се оженя за теб, а когато го направих, започна да желаеш нещо друго.
Тя започна да се защитава, но той пренебрежително махна с ръка.
— Става дума само за това, че аз исках да отидеш на безопасно място в Суитбрайър, а когато ти не го направи, се надявах, че поне тук ще имам възможност да те закрилям. Но ти като че нарочно правиш винаги противоположното на това, което искам.
— Аз не можех да дойда при теб, след като отказах на Ревис. Той щеше…
— Ако още един път ми кажеш, че Ревис иска да ме убие, ще те удуша — каза той. Стараеше се да се успокои. — Мислиш ли, че съм такова нищожество, че да очаквам да ме закриля малкото ти сладко тяло? Казах ти, че няма да ти позволя да контролираш нещата и да ме вземат дяволите, ако престана да се опитвам да контролирам всичко и всички. Ако ти кажа да вървиш наляво, ти тръгваш надясно. Не стига, че трябва да се свързвам с Ревис и Танцьора, а трябва да се притеснявам и затова каква ще е следващата ти стъпка, защото ти се мислиш за най-голямата умница на света. С изключение на Ревис. — Той я погледна с болка в очите. — По неизвестни причини мислиш, че Ревис е толкова умен, че може да ме убие без дори да усетя.
— Не защото е толкова умен, а защото е прекалено зъл. А ти не си. Ти си добър и мил, и…
Той беше наклонил главата си на една страна, отхапваше си от едно парче царевична питка и я гледаше.
— Снощи каза, че съм най-красивият мъж, когото си виждала, а сега ме наричаш добър и мил. Да не се влюбваш в мен, Лея?
— Никога! — възкликна тя, но цялата се изчерви.
— Това е лошо — промълви той.
— Какви планове имаш? — попита бързо тя, за да скрие смущението си.
— Да ти кажа честно, страхувам се да ти кажа истината. Страхувам се, че ако разбереш, ще си помислиш, че е прекалено опасно за мен и ще направиш точно обратното. Разбира се, мога да ти кажа противоположното на моя план, но тогава съвсем случайно може да се окаже, че ми помагаш.
— Защо ти… — изстреля тя и се надигна.
Той я хвана за бедрото и я придърпа. Устата й бе близо до неговата.
— Как можа да ми наговориш всички онези отвратителни неща снощи, след като мислиш, че съм добър и мил?
— А ти как можеш да вярваш само в хубавите неща, които говоря за теб, а да не вярваш в лошите. Изобщо слушал ли си ме някога?
Той я пусна и погледна в чувала с храната.
— Повече вярвам на това, което виждам. Да ти кажа истината, ти винаги се хвърляш или скачаш, или се гмуркаш в обятията ми, а след това говориш най-долните неща за мен. Струва ми се, че ако ти наистина не ме харесваше, нямаше да си сваляш дрехите толкова често пред мен.