Какво не е наред? Какво не е наред?
Ревис изсвири тихо по посока на Лея, Погледна го. Той мълчаливо й направи знак да се приближи. Тя умишлено не потърси погледа на Уесли. Той можеше да й направи знак да не послуша другия мъж и това би настроило Ревис срещу него.
Тя смуши коня. В този момент забеляза нещо между дърветата. Нещо проблесна. Отначало тя не му обърна внимание. Но когато застана до Ревис и погледна надолу към Джъстин, осъзна, че на слънчевата светлина е проблеснало дуло на пушка.
— Никога няма да можеш да се измъкнеш оттук с това — каза Джъстин с убедителен тон.
Лея едва чуваше какво става наоколо. Чудеше се дали зад дърветата се криеше само един човек. Това хора на Уесли ли бяха? Беше ли й казал той за тях? Може би това бяха хора на Ревис?
Уесли се разпореждаше, Джон се подчиняваше, а Джъстин спореше. Лея се опитваше да размишлява. Тя тайно заби шпори в слабините на коня, за да го накара да подскочи. После, докато се мъчеше да се задържи на седлото, очите й претърсваха между дърветата. Лицата на Уесли и Джъстин бяха загрижени. Ревис я наблюдаваше зорко като орел. Следеше погледа й.
Негови хора са, помисли си Лея. Онези мъже бяха с Ревис.
— Хей, момичето ми — тя потупа коня по врата и се наведе да намести шпората си.
Едно от блестящите на слънцето дула помръдна.
— Прикривай ме — каза Уесли на Ревис и слезе от коня. Ревис кимна. Насочи пистолета към Джъстин. Уесли и Бъд започнаха да товарят стоката на конете. Ейб възседна коня си. Очите му се стрелкаха наоколо.
Лея си помисли, че брат й е нервен като нея самата.
Когато натовариха стоките, Лея усети, че предчувствията й скоро ще се сбъднат.
Ревис слезе от седлото.
— Да изчезваме оттук — рече Уесли.
— Искам лично да проверя какво има във фургоните — възрази Ревис.
— Искаш да кажеш че не ми вярваш? — Гласът на Уесли стана заплашителен.
— Не се доверявам на никого.
На Лея й се стори, че има нещо странно в начина, по който Ревис е застанал между Уесли и фургона. Тя инстинктивно вдигна глава и отново видя блясъка между дърветата.
Без да се замисли, повдигна двата си крака, смушка коня в слабините и се понесе напред към съпруга си. Настъпи пълно объркване.
Уесли отскочи от пътя. Задницата на кобилата на Лея го събори. Той се просна в мръсотията. В този момент се чуха три изстрела.
Ревис беше улучен в гърдите.
Бъд грабна юздите на кобилата на Лея. Тя скочи на земята:
— Уесли, ранен ли си?
Той я погледна странно. Маската беше паднала около врата му.
— Не.
Джъстин се беше навел над Ревис. Той улови погледа на Уесли и поклати глава.
Уесли са намръщи. Отиде до умиращия мъж и постави главата му в скута си.
— Мислеше се за много умен — прошепна му Ревис. — Мислеше си, че ти вярвам. Аз знаех през цялото време, че тя те посещава. Тя настрои всички против мен. Дори собствените ми братя.
Той се закашля. Гърдите му бяха прогизнали. Кръв течеше от трите му рани.
— Кой е Танцьорът? Направи нещо добро в живота си, кажи ми.
Ревис болезнено се усмихна.
— Знаех си, че точно това искаш да узнаеш. — Затвори очи, после погледна надвесените над него лица. — Макалистър — прошепна — чувал ли си някога за Девън Макалистър?
— Лъжеш — каза Уесли.
Ревис се опита да заговори, но се закашля и издъхна в ръцете на Уесли.
Уесли нежно постави трупа на земята. Изправи се. Погледна Джъстин в очите:
— Той излъга.
— Да — каза само Джъстин и се обърна.
Очите на Уесли уловиха погледа на Лея. Хвана я за ръка и я поведе към дърветата.
— Какво мислиш за тези, които стреляха?
— Убеден съм, че отдавна са си отишли — отвърна Уесли. — Ти спаси живота ми. Изстрелите бяха за мен. Благодаря ти.
Тя се изчерви.
— Нали не се сърдиш, че не ти се подчиних?
— Само този път. Сега и двамата сме свободни. Можем да си вървим у дома.
Лея се отдръпна и навлезе в гората. Домът беше Суитбрайър, Кентъки. Мястото, където нямаше да я издирват като престъпница. Очакваше я фермата, с разкошен хамбар и порутена къща, за която Уесли беше казал на брат си, че не иска да я поправи заради някоя като Лея. Кимбърли с целия си чар и красота ги очакваше у дома.
— Какво те тревожи — попита Уесли и постави ръка на рамото й.
— Трябва ли веднага да тръгнем? Не може ли известно време да останем тук?
— Само двамата ли? Без Бъд и Кал, без Ревис, без Ейб и без Верити?
— Да, само за ден-два. Знам, че искаш да се върнеш, но…
— Предпочитам няколко дена да се порадвам в гората на моята малка женичка. Аз много съм ти задължен. Не искаш ли нещо повече от мен?