— Радвам се да ви видя. В момента една кобила се ожребва. Видях задницата на малкото. Разбирате ли нещо от коне?
Уес слезе от коня и последва Оливър.
— Къщата е твоя, Лея — провикна се той.
Тя спря. Изучаваше къщата. Имаше дълбока веранда с колони. Нейна. Нейна собствена къща и неин истински съпруг. Преди месеци във Вирджиния тя си представяше този момент. Надяваше се Уесли да се влюби в нея и си мислеше как ще я пренесе през прага, както бе виждала по снимките.
Но в действителност тя сама щеше да прекрачи този праг. Може би съпругът й все още беше влюбен в Кимбърли. Всички вече я знаеха като крадла. А Уес в никакъв случай не я обичаше.
— Добро утро.
— Добро утро.
Лея погледна в ляво и дясно и видя двама големи, силни близнаци на около седемнадесет години, красиви, тъмнокоси и синеоки.
— Аз съм Слейд — каза единият закачливо.
— А аз съм Корд Макалистър. Добре дошла.
— Работим за Уес. Грижим се за фермата когато го няма.
— Уес има ужасния навик да ни се бърка. Искаш ли да видиш къщата?
— Или нивите?
— Или града? Суитбрайър не е много голям, но това можем да ти предложим.
— Мога ли да ти помогна да слезеш от коня?
— Аз също ще ти помогна.
— Почакайте — разсмя се Лея. — Прекалено бързи сте. Искам да сляза и разбира се, че искам да разгледам къщата. Но не и града, благодаря ви. Поне не днес.
Корд заобиколи коня и застана до брат си. Те бяха досущ еднакви.
— Позволете ми — каза Слейд и протегна ръце.
— И на мен — добави Корд.
Веселото им настроение беше заразително. Лея позволи да й помогнат, а те го направиха с лекота и грация, сякаш много често им се налагаше заедно да помагат на дамите да слизат от конете.
— Не сме направили много — каза Корд. — Много ли направихме, Слейд?
— Направихме всичко, което можахме. Джъстин толкова много ни разказва за вас, че ние се старахме да направим къщата хубава.
— Бъд и Кал също ни разказаха някои неща.
— Вие сте ги срещнали? Те в безопасност ли са?
— В безопасност — изсумтя Слейд. — Когато ги видяхме, помислихме, че отглеждат бикове и на ръце ги носят по ливадите на паша. Разбира се, че са в безопасност.
Лея отново се разсмя и се запъти към разтворената врата.
— Почакай за миг. Нали младоженките трябва да бъдат пренасяни през прага.
— Да, обаче от съпрузите — добави един плътен глас отзад. Всички се обърнаха и видяха Уесли.
— Вие двамата да не планирахте да пренесете моята съпруга?
— Не, сър — отговориха двамата с широко отворени очи — такова нещо никога не ни е минавало през ум.
Уес се засмя и поклати глава. Излезе напред.
— Изчезвайте оттук. Хващайте се на работа и престанете да флиртувате с жена ми — извика той.
Те намигнаха на Лея и бавно се отдалечиха.
— Добри момчета — каза Лея.
— Хм — изсумтя Уесли. — Те са размирниците на града. Всяка жена се влюбва в тях от пръв поглед и ги разглезва. Аз и баща им сме единствените, които ги учим на дисциплина. А колкото до пренасянето през прага…
Той се наведе и я грабна в обятията си.
— Знаеш как е започнал този обичай, нали? Римляните са пленявали булките си и е трябвало насила да ги внасят в къщите си. А ти, Лея, що за булка си? Имаш ли желание да влезеш вътре? Насила ли ще трябва да те вкарам в леглото си тази вечер?
Тя прие думите му сериозно и отговори:
— Страхувам се, че не… Когато се отнася до… това, като че ли не се съпротивлявам много.
Той се подсмихна самодоволно, дълго и бавно я целуна и я пренесе през прага. Все още я държеше, като че ли очакваше реакция от нейна страна.
За Лея къщата беше много хубава. Беше просторна, обзаведена семпло, със стъклени прозорци и голяма каменна камина. Един коридор водеше наляво, а красивият й стан беше поставен недалеч от камината.
— Там ли е спалнята — попита тя и с глава посочи към коридора.
— С голямо пухено легло — отвърна й той. — Специално за тази стая не са пестени никакви средства.
Тя му се усмихна.
— Къщата е много хубава. Много ми харесва.
— Не си ли разочарована, че не е като къщата на Травис?
— Не — каза тя честно. — Аз съм родена в блато и тази къща ми подхожда повече отколкото голямото имение на Рийган.
— Ъхъ — каза той и се намръщи. — Не ми харесва да сравняваш къщата ми с блато.
Преди да му отговори, той отново я целуна.
— Трябва да отида да видя жребчето. Ако се нуждаеш от нещо, кажи на Оливър или отиди при близнаците. Трябва да им удвоя работата, за да ги държа далеч от теб. Бедата е там, че те се разменят и аз никога не мога да разбера кой работи и кой не. До скоро.