С тези думи той излезе.
Тя огледа мястото. Опита се да осъзнае, че е нейно. Каза си, че всичко ще бъде наред. Може би Уесли ще я заобича, защото тя щеше да бъде добра съпруга. Кимбърли нямаше да има власт над него и всички навсякъде щяха да живеят щастливо.
Тя с усмивка се зае да направи къщата съвършено нейна. Тук беше по-просторно и далеч по-чисто, отколкото в разнебитената колиба на детството й, където беше израснала с голямото си семейство.
В спалнята бяха куфарите с дрехи, които бе получила от Никол. Извади копринена рокля с цвят на лавандула. Грубите й ръце усетиха фината материя.
— Първо най-належащото — каза тя на глас.
Преди да получи чиста къща и добра храна, Уесли трябва да намери у дома една чиста и ухаеща прекрасно съпруга. В кухнята започна да търси съставки за кремовете и лосионите, които Никол и Рийган я бяха научили да приготвя.
Часове по-късно кожата и косата й бяха възстановени за времето, прекарано в гората. Грубината и червенината по ръцете й изчезнаха. Тя седна на един стол пред камината, за да изсуши косата си. Меки и блестящи вълни се спускаха по раменете й. Слънцето клонеше към залез, а вечерята не беше приготвена, но тя се надяваше Уесли да не й се сърди. Беше облякла полупрозрачен халат, с който искаше да насърчи чувството му за хумор.
Уесли влезе и се спря с шапка в ръка. Вгледа се втренчено в нея. На фона на огнените отблясъци на камината красивото й тяло изглеждаше обвито от приказна ефирна материя.
Той не забеляза как шапката му падна на пода. Запъти се към нея, придърпа я в обятията си. Ръцете му се вплетоха в гъстата й коса.
— Не съм сготвила нищо — прошепна тя, когато той сведе устни към нейните.
— Изобщо нямам намерение да се къпя. Ще ти простя, ако пренебрегнеш този факт.
Той отново я прегърна и отново я придърпа към себе си, като че беше изгладнял за нея.
Тя се притисна до него. Беше работил цял ден на полето и дрехите му бяха напоени с пот. Косата му се спускаше по врата на влажни къдрици. Тя прокара пръсти през косата му.
Уесли я целуваше по врата, а ръцете му галеха нейните. Тялото й беше нагорещено от близостта на камината. Нейната топлина и неговата пот се сляха в пара при допира, както се сливат вода и огън.
Той я сграбчи, занесе я в спалнята и внимателно я постави на пухеното легло.
— Свали всичко — изкомандва той с нисък и дрезгав шепот. Избледняващата светлина на залеза се процеждаше през единствения прозорец. В златиста светлина Лея коленичи и потъна в пухения матрак. Бавно развърза малките копринени връзки, които придържаха фееричната й дреха, вдигна глава и потърси погледа му. Бавно и чувствено остави коприната да се свлече от раменете й, но по-голяма част от тялото й остана скрито зад нея. За миг задържа халата пред себе си, сякаш да се прикрие.
— А сега си ти — промълви тя, като си играеше с копринената дреха.
С лукава усмивка той съблече абсолютно всичките си работни дрехи и скочи на леглото при нея.
Лея не очакваше това. Изписка тихо и се помести настрани. Коприненият й халат остана затиснат от тялото му.
— Малко красиво нещо — каза той, издърпа го и го пусна на земята. — Ела тук — изкомандва.
Тя се беше облегнала на стената и срамежливо прикриваше с ръце гърдите си.
— Не. Аз се трудих цял ден, за да изглеждам добре и да ухая на хубаво. А сега ти очакваш от мен да се търкалям с потен и мърсен мъж. Дамите не…
Той я хвана за глезена, затегли я по леглото и я придърпа към себе си.
— Сега като те взема, ще направя така, че да не миришеш чак толкова хубаво.
Той я хвърли на пухения дюшек и с мръсното си тяло покри чистата й плът. Търкаше я и я цапаше с потта си.
— Уесли — ахна тя.
Нищо на света не я караше да се чувства толкова добре, както този мъж.
— Уесли — каза тя отново със затворени очи.
Той се усмихна. Започна да я целува навсякъде — шията, гърдите, корема й. Големите му ръце си играеха с мускулите на бедрата й. Езикът му погали пъпа й. Ръцете му разтвориха бедрата й. Устните му ги следваха.
Спусна се по-надолу. Достигна с устни стъпалата й. Погали с език възглавничките на пръстите на краката й.
Лея плачеше от желание. Устните му тръгнаха отново нагоре по тялото й. Стигнаха до нейните и за момент спря ха над тях.
— Все още ли не желаеш да се търкаляш с потен и мръсен мъж?
— Не — отговори тя. — Всъщност да. О, да, Уесли.
Тя въздъхна и се притисна към него. Краката й галеха неговите с нежни движения.
Той я люби нежно, толкова бавно, че я подлудяваше. Когато накрая я придърпа плътно до себе си и със силни тласъци проникна в нея, двамата достигнаха върха на екстаза.
Лежаха заедно, вкопчени един в друг. Кожата им беше влажна и лепкава.