— Вълна — каза тя с усмивка.
Тя щеше да изпреде тази вълна и да тъче на скъпоценния си стан.
Все още с усмивка тя излезе от обора. Но изведнъж лицето й стана сериозно. Уесли идваше към нея. Носеше на ръце безценната госпожа Джон Хамънд-Кимбърли.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
— Струва ми се, че припадна — каза загрижено Уесли.
— Ти ли я помоли да го направи?
— Лея — предупреди Уесли. — Ще я занеса в къщи. Може би има нужда от помощ.
— Убедена съм, че има нужда от помощ — каза Лея през зъби и го последва.
— Постави я на леглото — каза тя, когато влязоха в къщата. — Можеш да се връщаш на работа, аз ще се погрижа за нея.
— Тя ме уплаши до смърт, когато припадна — той се намръщи — мислиш ли, че трябва да доведа лекар?
— Тя ще се оправи. А сега моля те, върви.
Уесли й се подчини с нежелание.
— Той излезе — каза Лея. — Сега може да отвориш очи.
Ким седна на леглото. Усмихваше се закачливо.
— Колко красиво пухено легло! И ти си толкова красива, Лея. — Лицето й се промени. — Аз нямам време да се грижа за красотата си. Погледни само косата ми. Станала е безцветна като кал.
— Какво искаш, Кимбърли — безучастно попита Лея. — Мислиш ли, че ще спечелиш нещо от Уесли, когато припаднеш?
Тя гледаше с тъжни очи.
— Никога не съм искала да припадам, но това толкова харесва на Уесли. Джон мрази когато припадам. Той ми казва толкова ужасни неща, че аз просто престанах да губя свяст пред него.
— Кажи поне едно ужасно нещо — промърмори госпожа Станфорд.
— Уесли обича жените да припадат. Ти припадала ли си пред него?
— Не, Кимбърли — търпеливо отговори Лея. — Аз наистина имам работа. Трябва да приготвя закуска и така нататък…
Ким зарови лице в ръцете си и заплака.
— О, Лея, ти дори не се радваш да ме видиш. След като провали целия ми живот, мисля че би могла да проявиш малко съчувствие към мен. Аз се омъжих, а ти дори не си ме попитала за това. Ти наистина си най-добрата приятелка, която съм имала.
Лея бе обладана от чувство на вина. Та седна на леглото и пое Ким в обятията си.
— Как мина сватбата ти, Ким?
Ким каза през хълцане:
— Неприятна. Ужасна. Отвратителна. Такава беше. Единствените хора, които присъстваха бяха един възрастен кльощав мъж на има Лестър и жена му, Джон и аз. Никой друг не дойде да види красивата ми рокля или да ми пожелае щастие. — Тя погледна към Лея. — Беше роклята, която трябваше да нося на сватбата ми с Уесли. Но ти ми го отне. О, Лея, аз все още не разбирам защо го направи. Уесли беше всичко, което имах, освен Стивън. А той никога не ме е харесвал.
— Кимбърли — Лея настина не знаеше какво да каже.
— Погледни тази ужасна рокля. Кафява. Виждала ли си ме някога преди да нося кафяво? Джон каза, че е по-добре заради къщните работи, които ме кара да върша. Погледни ръцете ми. Червени и груби са. О, как бих искала никога да не бе ми отнемала Уесли.
— Ако имаше Уесли, ти пак щеше да работиш. Аз нямам прислуга и точно сега трябва да сготвя.
Тя премина край хълцащата жена и отиде при огнището. Другата я последва.
— Но поне Уесли нямаше да ме кара да правя през нощта тези неща, които Джон ме кара.
Лея бързо погледна нагоре.
— Всички мъже очакват от жените си да вършат „разни неща“ през нощта. Уесли не е изключение.
— И Уесли ли е толкова… пълен със сили?
— Да. Сега седни и обели този картоф.
— О, мога да направя това — гордо каза Ким. — Взе картофа и седна на един стол. — Сърдиш ли ми се?
— Какво значение има? Това интересува ли те? — бързо каза тя, после се поуспокои — Ким, опитвам се да бъда търпелива. Съжалявам, че Уес се почувства задължен да се ожени за мен. Аз, разбира се, никога не съм искала да причинявам зло на някого. Ако си спомняш, той беше този, който реши да останем заедно, на него трябва да се сърдиш.
— Е, добре, такива са мъжете — безизразно каза Ким, както белеше картофа. — Той те харесва повече, защото си толкова вълнуваща. Около теб се случват всевъзможни неща. Сигурна съм, че Стивън се удави, защото искаше да се изтъкне пред теб. Джъстин се влюби в теб, а после Уесли реши, че си по-интересна от мен. И ти наистина си, Лея. Единственото интересно нещо, което върша, е да припадам, а съпругът ми изобщо не го харесва. Така че разбираш, наистина грешката е твоя. Имаш ли намерение да задържиш Уесли, или някой ден ще ми позволиш да си го върна?
— Кимбърли — бавно каза Лея — ти говориш за разтрогването на два брака. Това не може да стане толкова лесно.