Лея се обърна към пълната с мръсни чинии мивка.
— Аз няма да ходя.
— Няма да ходиш! О, Лея, ти трябва да отидеш. Всички ще бъдат там. Дори Бъд и Кал ще ходят. — Тя се засмя. — Чух че Миранда Макалистър им е ушила нови ризи и всички умират да видят дали ще може да танцува едновременно с двамата. Толкова забавно ще бъде.
— Забранено ми е да ходя — каза Лея с потиснат гняв.
— Забранено! — Ким се слиса. — От кой? Да не би Уесли да не ти позволява да ходиш?
Лея стисна силно една чиния под мръсната вода.
— Мислех, че е време да изляза от къщи и да се срещна с хората, но съпругът ми не иска и да чуе за това.
Ким погледна така, сякаш чуваше най-трагичната история в живота си.
— Но защо, Лея? Уесли е най-добрият, най-внимателният, най-деликатният мъж на света. Как може да ти забрани да отидеш на танците?
— Нямам представа. Той отказва да обсъдим този въпрос. Просто каза, че не иска да бъда заобиколена от толкова много хора.
— Предпочитам да бъда заобиколена от хора, отколкото да стоя сама с Джон — отвърна Ким. — Вероятно Уесли ти е дал някакво обяснение.
Лея се обърна към нея. Едва сдържаше сълзите си.
— Може би един Станфорд не иска да го виждат в компанията на една Саймънс, обвинена в убийство. Може би той не може да понесе мисълта хората да знаят за каква жена се е оженил.
— О, Лея — прошепна Ким като я прегърна. — Седни и аз ще ти приготвя чай.
Лея послушно седна. Раменете й трепереха от мъка и отчаяние.
— Не е много мило от страна на Уесли — каза Ким, като седна до нея и забрави за чая. — Когато се запознах с теб за пръв път, се ужасявах от мисълта, че ще пътувам с една от Саймънс. Стивън говореше най-ужасни неща за теб. Хвалеше се как той ще… ами как ще върши разни неща с теб още от момента, в който Уесли те прехвърли на него. Каза, че всички жени на Саймънс обичат… нали знаеш… секса.
Лея гледаше Ким с ужас.
— Аз му вярвах дълго време — продължи тя. — Но ти винаги беше толкова мила с мен, толкова различна от другите хора. Ти не се вмъкваше в леглата на всички мъже, както твърдеше Стив. Аз разбирам защо Уесли предпочете да остане с теб. Но бях много, много сърдита — в гласа й се чувстваше нотка на извинение.
— Как ти съобщи Уесли, че иска да остане женен за мен? — поинтересува се Лея.
— Всъщност беше много мил, въпреки че тогава не мислех така. Каза, че му е било трудно да вземе решение, но че трябва да остане женен за теб.
— Трябва? Това ли е всичко?
Ким се усмихна.
— Каза, че винаги ще ме обича, защото съм първата му любов, но трябва да направи това, което е редно. Той се е оженил за теб и трябва да удържи дадената дума.
Лея се изправи.
— Тези Станфорд са добри хора, нали? Истински вярват в честността и лоялността. Дори когато това означава да извършиш нещо толкова отвратително, като например да останеш женен за оная малка никаквица от блатото, която го вкара насила в брачния хомот. Разбира се, има някои компенсации. Жени с моето положение стават страшни партньори в леглото и в работата. Ако изпаднат в беда докато защитават един Станфорд, ги крият далеч от хорските погледи. Няма защо да излизат навън. Трябва да си седят у дома, да готвят, да чистят, да топлят леглото през нощта или през деня. Жените Саймънс много лесно могат да бъдат убедени за това.
— Лея — Ким се нацупи. — Може би всичко това е вярно, но когато Уесли ми каза, че ще остане женен за теб, почувствах, че той го иска, а не че трябва. Уесли може да е ужасно упорит, но той никога няма да направи нещо против волята си.
— О, той искаше да остане женен за мен? Добре — гневно каза Лея. — Къде другаде можеше да намери едновременно работник и секспартньор. Веднъж само ме заведе в града, за да ме представи. Оттогава насам не ми е позволявал да излизам. Тази вечер той не иска да бъде притесняван от някой като мен.
Ким се намръщи още повече.
— Не разбирам. Мислех, че ти не искаш да ходиш в града.
— Известно време не исках, но от две седмици насам всеки път, когато спомена че искам да се срещна с хората лице в лице, той ми изтъква дузина причини, заради които да остана у дома. А тази вечер ми забранява да ходя на танците.
— Надявах се, че ще бъдеш там — каза Ким. — Всъщност аз дори ти донесох подарък. — Тя извади от джоба си пакетче, увито в парче плат. — Мисля, че много ще отива на зелената ти рокля.
Лея бавно отвори пакетчето и видя една златна ръчно изработена брошка. В средата върху овал от слонова кост беше нарисуван малък портрет на жена.
— Коя е? — прошепна Лея.
— Не знам. Много е стара, не мислиш ли? А зелената рокля от портрета прилича досущ на твоята. Така ми се иска да дойдеш довечера.