Опипа с ръка връзката ключове на колана си и пръстите му сами намериха познатия ключ. Пъхна го в ключалката, тя щракна, после той извади катинара от халките и бутна нагоре капака, за да излезе от шахтата.
Озова се навън, обгърнат от гъста мъгла.
Това беше резервният изход от укритието на ракетната батарея. Точно оттук бе проникнал долу, разбивайки ръждясалата стара ключалка, за да слезе. Оттогава влизаше и излизаше само през него.
Сам беше донесъл новия катинар. Ставаше както на халките отвътре, така и на тези отвън. Винаги заключваше с него отвътре, когато бе долу, и отвън, когато си тръгваше.
Затвори люка. Беше скрит сред храстите и човек трябваше да се спъне в него, за да разбере за съществуването му, а шансът някой да поиска да се разхожда точно тук, случайно да се натъкне на люка и да реши, че си заслужава да го отвори, бе нищожен, особено в такова време. Въпреки това заключи катинара и едва тогава тръгна.
Защото не оставяше нищо на случайността.
Елис Хойл видя убиеца да излиза изпод земята. Разделяха ги двайсет-трийсет метра, а това беше на границата на видимостта в мъглата. За момент Елис Хойл се поколеба дали да не се въоръжи по някакъв начин — голям камък, парче дърво, изобщо нещо достатъчно солидно — и да го нападне. Но наоколо нямаше нищо подходящо.
А и самата идея не му допадаше. Този тип беше висок, широкоплещест и доста здрав на външен вид.
Габаритите му бяха само едната страна на проблема. Другата бе, че досега Елис Хойл не бе удрял човешко същество. И добре съзнаваше колко нищожни са шансовете му за успех срещу някой, който е свикнал с насилието и не би се поколебал да го използва. Така че само приклекна, чу щракването, за което нямаше никакви съмнения, че е от ключалка, и се взря през мъглата, наблюдавайки отдалечаващия се надолу към брега убиец. След малко от посоката, в която беше изчезнал, се разнесе характерното тракане на двутактов двигател. Мотор на лодка.
Убиецът бе тръгнал за някъде. Елис Хойл се надигна. Така чуваше малко по-добре. Тракането на мотора постепенно заглъхваше.
Сигурно отиваше към яхтата. И действително, след минута-две — време, колкото да се премине през прибоя — двигателят замлъкна.
„Замина си“ — с облекчение помисли Елис Хойл.
А беше толкова близко до него…
Той бързо изтича до мястото, където се бе появил убиецът. Но макар да бе видял къде е, наложи му се да потърси близо минута, преди да намери онова, което му трябваше. Катинарът беше голям, масивен и съвсем истински.
Същото можеше да се каже и за стоманения люк, който бе заключен с него, макар Елис Хойл да го дръпна един-два пъти, колкото да се убеди в това. Толкова близо…
Изведнъж изви глава към брега. Напрегна слух и после погледна къде да се скрие.
Защото бе чул тракането на мотора отново. И този път звукът се засилваше.
Убиецът завърза лодката за борда на яхтата, качи се и взе онова, за което бе дошъл: голям син сак и малък електрически вентилатор, който стоеше в кабината. Взе още три бутилки газ за генератора. Бяха тежки и той ги пренесе една по една и ги пристегна за планшира на малката надуваема лодка. Накрая отвърза лодката, запали двигателя и се отправи през прибоя обратно към брега. Когато пристигна, изтегли лодката на сухо, разтовари бутилките и ги остави на пясъка.
Тръгна нагоре с една от бутилките, сака и вентилатора. Мъглата бе толкова гъста, че загуби известно време, за да се ориентира къде е шахтата. Намери я, отключи катинара, изтегли тежкия капак, отмятайки го така, че да легне на обратната си страна, и заслиза надолу по стълбите.
Вляво от него се намираше стаичката с припасите. Отдясно бе помещението на генератора. Той остави бутилката там — допря я на стената. Сака и вентилатора пусна на пода в коридора, после надзърна в работилницата и хвърли един поглед на екрана, колкото да се убеди, че още е жива и отпуснато очаква смъртта.
Музиката звучеше по-силно — при отворения вход тя сигурно се чуваше дори и горе — така че той се готвеше да влезе и да изключи CD-плейъра, когато записът свърши.
Това означаваше, че е изминал един час. Сега вече всяка изминала секунда, след която все още беше жива, й бе направо подарена: компютърът беше изгенерирал и изпробвал над половината от възможните един милион комбинации. Тази жена се противопоставяше на вероятностите.
Но когато става дума за вероятности, човек никога не знае със сигурност.
Той се изкачи обратно по стълбата. Трябваше да донесе от брега и другите бутилки.