А въздействието му върху гърлото и дробовете бе още по-поразяващо.
Откритият отвор беше на дванайсет метра над пода. Убиецът възнамеряваше да остане на дъното на шахтата и да изчака там „Джойбой“. Искаше да се наслади на реакцията му. Сълзотворният газ гарантираше, че жертвата ще опита всичко, само за да избяга от него. Някои биха скочили дори от дванайсет метра, ако това би им донесло глътка чист въздух.
Нещо, заслужаващо човек да се посмее. Макар останалите вентилационни отвори да бяха запушени, част от газа щеше да намери пролуки навън. В близките дни тук едва ли щеше да може да се стои.
Но той не възнамеряваше да се връща тук след тази нощ. Инстинктът му за опасност го предупреждаваше, че вече е изчерпал — доста по-бързо от очакваното впрочем — лимита от безнаказаност, с който разполагаше, и че е време да се маха. Окончателно.
Изведнъж светлините в коридора примигнаха и застрашително притъмняха. Убиецът бръкна в сака за фенерчето — беше очаквал, че генераторът ще се претовари, че защитата му дори може да го изключи в момента, когато контакторът горе се затвори. Осветлението потрепна, притъмня още и накрая се възстанови. Той прибра фенерчето в сака.
„Най-сетне“ — мина през главата му.
Сълзотворният газ се представи на Стивън Левист с парене по края на клепачите и драскане в носа при вдишване.
Той избърса очите си с ръкава, но ефектът беше като от разтриване на смляно стъкло по роговицата.
Тогава обърна внимание на дима и разбра какво става.
Веднага запълзя в обратна посока, лазейки на четири крака с максималната скорост, на която беше способен.
Видя останалия незапушен вентилационен отвор. Спря и пое глътка чист въздух.
Там долу беше лудият…
Върна се във въздухопровода и продължи към далечния му край.
От близо половин час дочуваше оттам пресекливи гласове, донасяни по алуминиевата тръба. Беше доловил освен гласа на своя мъчител още глас на жена, а сега и на втори мъж. Беше се опитвал да разбере какво се говори, но не можеше да различи нищо друго, освен тембъра. Това не можеше да му каже кои са те и какво правят тук.
А също така се бе опитвал да реши какво да прави и дали да не им съобщи по някакъв начин за присъствието си. Неумолимо преследващият го гаден вонящ облак му помогна да вземе решение. Ясно беше, че има нужда от помощ. Независимо кой би могъл да му я предложи. Така че се насочи към последния вентилационен отвор в края. Беше затворен, разбира се, но беше единственият му шанс. Стивън смяташе да помоли двамата непознати да спасят живота му.
Точно под въпросния отвор Елис Хойл сваляше втория кабел от главата й.
Накрая го хвърли на пода до другия. После развърза лентите и помогна на Кейт да стане от креслото.
Позволи си да я прегърне за миг, макар че му се искаше този миг да продължи значително по-дълго.
Неочаквано колонката числа на екрана замръзна. Мощни искри експлодираха между двата оголени края на кабелите, генераторът заглъхна, осветлението примигна. Черните кабели заподскачаха като извиващи се змии, докато накрая Елис улови единия и ги раздалечи.
— Какво чакаме? — риторично попита той.
Хвана я за ръката и двамата излязоха в късото коридорче и завиха наляво към бетонната шахта със спасителните железни стъпала, извеждащи на повърхността. В този миг във вентилационната система над главите им се разнесе някакво думкане.
Чу се тъничък предпубертетен гласец:
— Пуснете ме да изляза…
Идваше иззад правоъгълен лист стоманена ламарина, лепнат като кръпка през отвора и заварен за тръбата в четирите ъгъла.
Елис Хойл забави ход, Кейт също.
— Извадете ме оттук — настоя гласчето, този път по-остро.
Блъскането по тръбата стана още по-настойчиво. Елис Хойл спря. Ясно беше, че гласът принадлежи на дете и че то е загазило сериозно. Онова, което искаше, може би беше възможно. Кръпката не изглеждаше особено здрава, ламарината беше тънка…
Същото виждаше и Кейт.
— Ето тук някъде той държи инструменти. — Тя отвори една врата от другата страна на коридора и посочи вътре.
Елис Хойл веднага видя върху работния тезгях онова, което му трябваше.
— Окей, ти излизай — каза той, — аз ще видя какво мога да направя и тръгваме веднага след теб.
Тя потегли нагоре по стъпалата в шахтата. Елис Хойл сграбчи отвертка и ножици за метал и се върна в коридорчето.