В отвора на вратата стоеше момчето. „Джойбой“ изобщо не трябваше да се намира там. Не беше възможно да се намира от другата страна на онази стена.
Убиецът веднага тръгна нататък с бърза крачка. Но „Джойбой“ не помръдваше.
Убиецът се приближаваше към него. Когато преполови разстоянието, той се затича право към разтворената червена врата и момчето, което продължаваше да стои на прага.
Откъм стълбището зад него се разнесе една-единствена дума:
— Сега!
Изречена от жената, която трябваше да е мъртва. Момчето се обърна и побягна нагоре по стълбището, а вратата зад него се затръшна. И в същия миг осветлението в залата изгасна.
Убиецът спря за миг. Остана неподвижен в тъмнината, опитвайки се да превъзмогне изненадата и да си възвърне самообладанието. После тръгна назад към отвора, в който беше запалил парцалите. Правеше малки и предпазливи крачки, докато накрая краката му опряха в сака.
Отвори го и извади фенерчето, което предвидливо беше сложил там. Щракна ключа. Така беше по-добре.
Успокояваше се, че жената и детето просто няма къде да избягат. А и не бяха в състояние да му сторят нищо. Нещо се беше случило, докато го нямаше, но — той продължаваше да държи нещата под контрол.
Пак се наведе, бръкна в сака и извади същото мачете, което беше държал в ръцете си само преди няколко часа. Не беше очаквал, че ще му потрябва толкова скоро. Отново тръгна към червената врата, държейки фенерчето в лявата си ръка и мачетето в дясната. Усещаше как дълбоко в него се заражда ярост, напираща да бликне навън.
Стивън Левист изтича нагоре по стълбището срещу светлината на фенерчето, което Кейт държеше насочено надолу към стъпалата. Тя го чакаше на площадката и задържаше отворена голямата желязна врата, през която се влизаше в коридорчето. Без да спира, той се мушна покрай нея. Тя го последва, двамата минаха покрай стаята за убийства, помещението на генератора и склада и се озоваха в бетонната шахта, където единствено заключеният с катинар капак стоеше между тях и свободата.
И точно както Елис Хойл ги бе инструктирал, Стивън Левист съблече пуловера си, а Кейт го нави и го напъха в тясната пролука под вратата.
Убиецът, като се движеше с около две минути закъснение след тях, стигна до червената врата в основата на стълбището, отключи вратата и тръгна нагоре.
Елис Хойл вдигна двата кабела, които бе свалил от главата на Кейт, и ги изпъна на пода. Почти стигаха до коридорчето.
Вече се усещаше силната миризма на пропан от бутилката със газ. Елис Хойл я беше донесъл от складовото помещение и я бе оставил с отворен кран в коридорчето.
Докато бутилката съскаше зад него, той нагласи кабелите на пода, така че разстоянието между оголените им краища да не бъде повече от един пръст.
Убиецът се изкачи на площадката на стълбището.
Очите му сълзяха, синусите му бяха буквално задръстени. Част от газовете беше стигнала и до него.
Той отвори вратата на пожарния изход и влезе в коридорчето. В същия миг някой затвори вратата на генераторното помещение. Движението, което беше доловил, отклони вниманието му за миг. Парливата миризма в ноздрите му попречи да усети мириса на пропан. Но в следващата секунда чу съскането на изпразващата се бутилка.
Обърна фенерчето в посока на звука. Лъчът се спря на бутилката и двата лежащи до нея кабела с оголени изводи.
В същия миг Елис Хойл — предвидливо затворил вратата зад себе си — се обърна към прекъсвача в стаята на генератора.
И без да се бави, натисна бутона на стартера.
Моторът на генератора имаше нужда от секунда или две да направи един оборот и да запали.
Навън в коридора убиецът се извърна, пусна мачетето на пода и вдигна ръка, за да заслони лицето си от онова, което знаеше, че ще последва. Мощна искра премина между двата извода на кабелите, ослепително ярка като светкавица в полунощ.
Светкавица, последвана от оглушителен гръм.
След експлозията настъпи тишина.
Кейт Лейвин, скрита в шахтата на изхода, разбра, че всичко е свършило. Все пак се колебаеше да се покаже. Момчето обаче грабна фенерчето от ръката й, скочи и отвори вратата. Тя го последва.
Коридорът беше тъмен, генераторът за пореден път беше спрял. Показа се Елис и се наведе, за да затвори крана на бутилката с пропан. Трябваше да спре до проснатото тяло на Джон Регет, за да го стори.
Убиецът лежеше по лице и не помръдваше. На светлината на фенерчето тя видя, че косата от едната страна на главата му е изгоряла, а кожата под нея е отвратително алена, влажна и мръсна.
Елис клекна до тялото.