Наля си чай и го изпи преди да се върне при бюрото.
На екрана на монитора пишеше:
Още веднъж? (Y)es or (N)o
Тя със сила удари клавиша N.
После изтри програмата от диска, дори провери съдържанието на директорията си, за да се убеди, че я няма.
Ужасно нещо! Тя въздъхна с облекчение.
Беше време да ляга. Изключи монитора, стана, обходи бунгалото, провери дали вратите са заключени и дали дървените щори на прозорците са затворени. Едва сега в мрака осъзна колко усамотено е мястото, където се намираше, и колко самотна е тя… и колко уязвима би могла да бъде.
После се качи по стълбичката на леглото, легна и дръпна сенника около себе си. Скоро вече спеше, без да осъзнава, че неканеният гост — някой, когото никакви ключалки, врати или щори не биха могли да спрат — вече е вътре.
И чака.
5.
Кейт Лейвин взе душ, изми си зъбите и набързо изсуши косата си със сешоар. Взе напосоки блуза и панталони от гардероба — как наистина би трябвало да се облече за късна вечеря с бившия си съпруг? — върна ги обратно и извади модна рокля от зелена коприна. Че защо пък не, по дяволите.
Тя и Елис бяха разведени от година след четиригодишен брак и познанство, продължаващо повече от половината им живот.
И все пак не беше сигурна какво означават те двамата един за друг.
Бяха приятели и щяха винаги да бъдат — знаеше това със сигурност. И много добре съзнаваше, че той е нещо особено. Необикновените хора винаги я бяха привличали, а Елис Хойл оглавяваше нейния списък.
Можеше да я накара да се залива от смях. Можеше да я смае. Можеше да я впечатли и винаги можеше да я научи на нещо. Не беше способна да го извади от мислите си за дълго. Понякога се безпокоеше за него, което бе много странно, защото Елис бе изключително компетентен по много въпроси.
Елис се бе превърнал в част от живота й и завинаги щеше да си остане такъв.
Но чувствата му не й бяха така ясни. Той се безпокоеше за нея, да, по някакъв свой си начин. Зависеше от нея, също по свой начин. Но явно не беше създаден, за да бъде предан някому, а още по-малко бе способен на любвеобилност. Тези неща просто не бяха в него. Кейт обу чифт лачени обувки и си сложи малко бледо червило. Поколеба се за миг, после пусна в чантичката си песарий и опаковка „Ортогинол“. Бяха спали няколко пъти след развода, без да го планират, отдавайки се на чувствата си в момента. Нямаше представа дали няма да им се прииска да го направят и тази нощ.
Да, разводът беше усложнил някои неща: двамата с Елис не знаеха предварително как да се държат един с друг, а още по-малко им беше известно какво могат да искат един от друг.
Технически погледнато, разводът бе нещо лесно. Но да бъдеш разведен се бе оказало доста по-трудно.
Най-нелепото бе, че само тя се измъчваше с подобни терзания. Знаеше, че Елис изобщо не си задава философски въпроси за естеството на взаимоотношенията им. Той беше способен да прекара часове, разгадавайки топологията на някоя печатна платка например, но станеше ли дума за сърдечни дела, предпочиташе неопределено да се усмихва. И това безкрайно го устройваше.
Този факт бе нещо, което трябваше да се осъзнае, за да бъдеш близък с Елис Хойл. Но човек се научава да живее с въпроси, останали без отговор.
Тя отключи масивната входна врата на Тесла Стрийт с ключа, който бе използвала по време на петте години съвместен живот с Елис. Той не бе отворил дума, че си го иска обратно.
Тръгна надолу по стълбището, носейки купената вечеря. Той беше в стаята, превърната в работилница. Седеше до прозореца и наблюдаваше екрана на монитор, лявата му ръка бавно въртеше потенциометър върху черен шкаф. Не беше виждала устройството преди, но изглеждаше сложно, ако се съдеше по множеството превключватели и индикатори.
Но тя не обърна внимание на подробностите, защото — о, чудо! — завесите бяха дръпнати и големият красив мост буквално изпълваше прозореца.
Той се обърна, вдигна поглед към нея и стана, за да я поздрави. Носеше набран панталон от мек плат — поне с един размер по-голям от неговия — и карирана риза. Когато го целуна по бузата, тя установи, че е избръснат.
При всеки друг това — избръсване и що-годе прилични дрехи — не би било кой знае какво. Но за Елис Хойл то бе знак на специално внимание. Та той даже бе стигнал дотам, че да й дари в продължение на няколко часа гледката през прозореца, която тя толкова харесваше.
— Чудесно изглеждаш, Елис, направо си готин — каза тя.
— Аха — отговори й той. И после, точно като дете от първите класове в училище, което изведнъж се е сетило какво се казва в такива случаи, добави: — И ти си страхотна, Кейт.