Саломе> Такова нещо наистина може да те кара да се чувстваш безсилна.
Порша> Да.
Саломе> И ти напомня колко далеч трябва да стигнеш, преди да станеш истински независима.
„Точно така“ — призна в себе си Джейн Регалия. В много отношения „Саломе“ беше любимката на Порша измежду всички редовни участници в групата. Понякога малко рязка и изпълнена с горчивина. Но „Саломе“ можеше да разбере. Сал знаеше.
Джейн Регалия отговори:
Порша> Да, да, да.
Саломе> Изходът е да се научиш и ти да го правиш.
Порша> Но това е почти невъзможно. Всички тези мъжки задължения…
Саломе> Не, лесно е. Точно това е една от тайните на мъжете. Те се държат сякаш става дума за някакво тайнствено познание: как да оправиш крана, как да регулираш колата… хиляди такива неща. Мъжете обожават да правят от тях голяма работа, така че да си мислим колко незаменими са. А семплата истина е, че всеки би могъл да се научи.
Нанси-Т> Мъжете не са се родили научени. Убиецът наблюдаваше този обмен на мнения, чийто текст излизаше на екрана на портативния компютър в скута му.
Нанси-Т> Мъжете не са се родили научени.
Кери> Щом те могат да се научат, значи всеки може. Пръстите му затракаха по клавишите и думите, които въвеждаше, се появиха на екрана, докато печаташе. Курсорът плавно се плъзгаше и сякаш изсипваше след себе си символите:
Саломе> Точно така. Не може да е толкова трудно. Направи малка пауза и продължи:
Саломе> Хей, едва сега забелязах колко е часът. Трябва да свършвам.
Порша> Толкова бързо?
Саломе> Задължения.
Системата обяви изключването й:
Саломе напусна групата.
Джейн Регалия остана да чете размяната на реплики още половин час. През по-голямата част от времето стоеше във фона — „спотайваше се“ според жаргона на интерактивните потребители.
„Кери“ през цялото време се оплакваше от адвоката, който бе наела да движи развода й. Някоя на име „ДжейБий“ — името бе непознато на Джейн Регалия — разказа безкрайна история, описвайки как й досаждали в бар за самотници.
Темите — адвокати и барове за самотници — не интересуваха Джейн Регалия.
Поне засега. Мехурите на ръцете я боляха. Тя стана от стола, отиде до кухненския шкаф, извади опаковка „Тайленол“ и изпи две таблетки с чаша вода. Когато се върна при компютъра, „Аврора“ разказваше вицове:
Аврора> Защо толкова много жени се преструват, че имат оргазъм?
И точно докато се готвеше да седне отново, Джейн Регалия чу някакъв шум отвън. Беше от кола — някой очевидно идваше по алеята. Тя се наведе през прозореца и видя отвън да спира микробус. Беше кафяв, в тютюнев нюанс, без никаква маркировка, от малкия модел, с който обикновено се превозват деца или се пазаруват зеленчуци. Не, това беше товарният модел, защото отделението зад шофьора нямаше прозорци. Тя отиде до вратата.
Кери> Предавам се, не мога да отговоря.
Аврора> Защото толкова много мъже се преструват по време на любовната игра.
Нанси-Т> Мушвам Порша с лакът в ребрата.
Нанси-Т> Порша не реагира, доколкото виждам.
Кери> Порша е нашата права стрела. Така ли е, Порша? Настъпи пауза, през която всички очакваха отговора й.
Вътре в бунгалото Порша пищеше. Курсорът мигаше неподвижен на монитора й и едновременно с това на екраните на останалите седем компютри, които бяха свързани с нея чрез „Вербум“. При компютрите неподвижният курсор се асоциира със звука на тишината. Появиха се нови думи, малко неуверени:
Мичико> Порша?
Аврора> Хей, момиче, това беше само една нескопосана шега.
Кери> Порша? Какво става?
Те изчакаха десетина секунди. След това мрежата предаде:
Порша> Ето ме отново. Мина камионът на пощата.
Кери> И как изглежда пощаджията?
Порша> Казва се Джанет.
Аврора> Бързата свалка е като полицая. Винаги е наблизо, но никога не можеш да го намериш, когато ти трябва.
Нанси-Т> Кажи ни истината, Порша. Случвало ли ти се е да се чувстваш малко… хм, да кажем малко неспокойна там из тези северни гори?
Кери> За Порша ли говориш?
Порша> Не искам да бъда груба, но май ще трябва да се изключа. Ще повикам водопроводчик. Ще сложа край на това капане.
От крана, не на мъжа ми.
Мичико> До утре тогава.
Порша> Не съм сигурна… Смятах да отскоча до Оклахома за няколко дни. Имам там стара приятелка, която не съм виждала отдавна.
Кери> „Приятелка“, а?