Единственият недостатък бе, че тъй като служителите в клетъчните централи също трупаха опит в бързото разпознаване на подобни позвънявания, времето на полезен живот на даден ESN или NAM се свеждаше до няколко дни, а дори и само няколко часа.
Поради тази причина хакерите търсеха начин да препрограмират собствения си клетъчен телефон с нова двойка ESN и NAM при всяко следващо използване.
Малцина успяваха да го постигнат — само най-умните и технически сръчни. Тяхното възнаграждение беше използването на устройство, гарантиращо неограничен брой междуградски позвънявания и практически почти неоткриваемо.
Почти. Изключението идваше от това, че обаждането от препрограмиран клетъчен телефон можеше все пак да се проследи до определена клетка на системата, ако човек, разполагащ с необходимото оборудване, знаеше предварително каква двойка ESN/NAM ще бъде използвана от апарата следващия път.
Елис Хойл вече бе разбрал, че „Стома“ е заложил списък телефонни номера в паразита — номера, който собственикът на препрограмирания телефон би използвал последователно, ако по някаква причина първия път връзката се разпадне. Умно… точно както би постъпил и той. Така че Елис Хойл разбра какво става.
Той знаеше как да постъпи.
И имаше апаратурата, с която да го направи.
Тестерът можеше да контролира случайно избрани разговори, а също беше в състояние да извлече двойката ESN/NAM на апарата, от който ставаше обаждането — последното го правеше особено подходящ за нелегалното сдобиване с валидни номера, които биха могли да се използват за препрограмиране на клетъчни апарати. Но той можеше още да работи и в обратна посока: ако в него се заложеха ESN и NAM номерата на определен апарат, тестерът щеше да контролира всички позвънявания от и към него. Дори щеше да засече преместването му от една клетка в друга.
Именно това смяташе да направи сега Елис Хойл. Понеже не беше възможно да определи точното местоположение на апарата, щеше да се задоволи с установяване на клетката, в която се намира той.
Модемът най-сетне се свърза. Елис Хойл седна на клавиатурата на тестера и въведе телефонния номер, който току-що бе избран.
Цифровата индикация пред него потрепна за миг неуверено и после се установи. На нея се четеше:
872.220
E17BG
И Елис Хойл се изсмя.
Клетъчният телефон на „Стома“ използваше канал, резервиран за местни безжични клетъчни връзки, и се намираше в клетката с условно обозначение E17BG. Елис Хойл отвори карта, на която бяха очертани зоните и имената на всички клетки край залива. Но всъщност тя не му трябваше. Той много добре знаеше какво е E17BG: тази клетка обхващаше полите на Телеграф Хил и се намираше на по-малко от миля от неговия дом.
Елис Хойл се загледа в командите, които принтерът печаташе пред очите му. „Стома“ бе поел контрол над компютъра, копираше списъците с файловете във всяка от директориите, после започваше последователно да отваря и затваря самите файлове.
„Давай, давай“ — окуражи го мислено Елис. Буквално си представяше разочарованието на „Стома“ от прегледа на цялата тази информация. Толкова много усилия, за да бъде възнаграден с такъв боклук.
Елис Хойл не се сдържа и се захили. Стоеше злорадо усмихнат и гледаше. И наистина самата мисъл, че някакъв суперхакер бе избрал именно него за цел… оо, това беше забавно.
Не, определено от месеци насам не се бе забавлявал толкова много.
Телефонът не сменяше клетката си. А това означаваше, че не се движи. Най-вероятно „Стома“ си беше у дома, седнал пред компютъра. Елис стана, отиде при прозореца и дръпна завесите. Оттук виждаше цялата площ на клетка E17BG. Повечето карти изобразяват клетъчната система като восъчна пчелна пита: идеални шестоъгълници, граничещи с други идеални шестоъгълници, и така до безкрайност. Но в действителност клетките далеч не са така правилни. В един град с хълмове, долини и високи сгради покриването с клетки става при съобразяване с контурите на релефа.
Затова E17BG имаше форма на бъбрек. Обслужваше я маломощен предавател, покриващ сектор с дъга 320 градуса и разположен на склона на Телеграф Хил. Зоната, която покриваше, се простираше от полите на хълма до първата редица високи сгради по границата на Файненшъл дистрикт и от брега до Хайд Стрийт. Петнайсет-двайсет улични квартала. И „Стома“ беше някъде там.
Антената на скенера на Ван Ек стоеше на триножника си само на метър от Елис Хойл. Той първоначално даже не й обърна внимание. Но изведнъж се сети, че това е неговият шанс да намери „Стома“. Скенерът щеше да му позволи да открие дома, в който бе мониторът, на който в момента неканеният гост разглеждаше файловете на „Аватар“.