До: „Сноуфлейк“
От: „ДийТийДюд“
Ти си известен. Ти си разкрит. Като ЗАДНИК!!!
До: „Сноуфлейк“
От: „Чаз“
Ти си типичен случай на аморален боклук, който замърсява тази иначе почтена институция!
Предлагам да се създаде специален комитет, който да предложи метод, позволяващ подобни материали да бъдат цензурирани, преди да попаднат на място, където да станат достояние на благопристойната публика.
Честно казано, признавам, че съм впечатлен от образа на разголената курва. Стига да й е стъпено на врата. И да й го вкарват, без да бързат. Да, това определено ме възбужда.
До: „Сноуфлейк“ и „Чаз“
От: „Порша“
Искам да напомня и на двама ви, че днешните нерези утре стават на котлети.
До: „Сноуфлейк“
От: „Аватар“
Любопитно съобщение. Повдигаш някои много интересни въпроси относно правото на анонимност. Ние наистина сме уязвими и аз съм уверен, че някога, някъде, някой ще се възползва от нашата уязвимост точно по начина, който си описал. Дали това ще си ти… много се съмнявам. Че си силен в приказките, разбрахме. Дали обаче си способен на нещо?
Осъдителният тон на повечето отговори не беше нещо необикновено. Сериозните абонати на „Вербум“ не бяха склонни да толерират детинщини. Ако си позволим да използваме жаргона на мрежата, „Сноуфлейк“ беше изпепелен.
„Сноуфлейк“ се включи към „Вербум“ за втори път в 5:48 на следващата сутрин. Той веднага се насочи към рубриката за общи съобщения и прегледа всичко, постъпило на негово име.
Няколко минути по-късно прехвърли второто си послание:
До: „Осъдителите“
От „Сноуфлейк“
Позволете ми да ви отговоря.
„ДийТийДюд“: Сарказмът ти е като кинжал в сърцето ми. Ще трябва да ти отговоря със същото.
„Порша“: Когато те порази сатъра, спомни си, че ти предложи метафората с кланицата.
„Чаз“: Голяма шега. Такава, за която си струва да умреш.
„Джойбой“: „Пресилено“, казваш? Само почакай… ти още нищо не си видял.
„Аватар“: Приемам това предизвикателство по приятелски. Ще ти дам възможност да оцениш сам усилията ми. Вярвам, че няма да се разочароваш. Внимателно обмисленият ти отговор бе доста освежаващ. За нещастие той не ти гарантира имунитет. Предупреждавам те, че си белязан, както останалите.
„Сноуфлейк“ не се изключи веднага. Остана да наблюдава активността в рубриката за общи съобщения. Благодарение на малкото потребители в този ранен час, мощният компютър на „Вербум“ — модел „Sun Sparcserver 1000“ — имаше възможност да опреснява съобщенията в рубриката за общ достъп практически моментално. Така че „Сноуфлейк“ и „Зиги“ подхванаха особен диалог:
До: „Зиги“
От: „Сноуфлейк“
Това не е шега.
До: „Сноуфлейк“
От: „Зиги“
Да поговорим тогава. Във форума?
Зиги имаше предвид една от най-популярните услуги на „Вербум“. Във „форума“ те можеха да разговарят в реално време. Това означаваше, че всяко натискане на клавиш от единия щеше да се появява на екрана на другия без забавяне.
Възможно бе някой от останалите абонати на системата да наблюдава развитието на диалога и да вмъква собствените си коментари. Всъщност „Вербум“ просто предоставяше електронна конферентна зала за дискусията между „Зиги“ и „Сноуфлейк“, оставяйки вратата открехната за другите.
До: „Зиги“
От: „Сноуфлейк“
Самостоятелен канал.
Това също беше директна линия, но достъпна само за двамата. Никой друг не би могъл да ги подслушва. На практика „Сноуфлейк“ предлагаше да влязат в залата, но да заключат вратата зад себе си.
До: „Сноуфлейк“
От „Зиги“
Защо самостоятелен?
До: „Зиги“
От: „Сноуфлейк“
Да кажем, че съм от свенливите.
Зиги запази мълчание близо три минути.
До: „Зиги“
От: „Сноуфлейк“
Там ли си още?
До: „Сноуфлейк“
От: „Зиги“
Окей, самостоятелен канал.
Двамата поотделно излязоха от рубриката за общи съобщения и поискаха частна връзка, която автоматично им бе предоставена.
От електронна гледна точка „Зиги“ и „Сноуфлейк“ сега се срещаха на четири очи.
Сноуфлейк> Ти си жена.
Зиги> Моят пол е без значение.
Сноуфлейк> Един мъж би отрекъл. Да, ти определено си жена. Още повече, че проявяваш женска уклончивост, женска неохотност да се обвържеш с нещо конкретно. Женска предпазливост. Това е добре.
Зиги> Защо?
Сноуфлейк> Предпазливостта в случая е съвсем уместна. Светът навън е жесток и студен. Между впрочем, това се отнася и до света тук. Особено след като взех решение да утвърдя себе си.
Зиги> Моля те, престани! Това не е забавно за никого.