Сноуфлейк> Повтарям: това не е шега. Но ти, разбира се, не ми вярваш.
Зиги> Преструвам се, че не ти вярвам. Наистина ли искаш да говорим на тази тема?
Сноуфлейк> Мисля, че е интересна.
Зиги> Защо би искал да убиеш някого?
Сноуфлейк> За да подчертая онова, което имам да кажа. Да покажа, че то може да бъде сторено. Освен това, в тази система се регистрират много умни хора. Те особено ме интересуват.
Зиги> Мразиш умните хора?
Сноуфлейк> Съвсем не… те ме забавляват. Предполагат, че са защитени отвсякъде.
Зиги> Но ти също си умен, така ли?
Сноуфлейк> „Умен“ е дума, която е недостатъчна, за да ме опише точно.
Зиги> Аа, ти си нещо съвсем различно. Истински гений, нали?
Сноуфлейк> Това е факт. Независимо дали ще го приемеш, или отхвърлиш.
Зиги> И как смяташ да го направиш?
Сноуфлейк> Искаш от мен да разкрия няколко големи изненади.
Зиги> „Изненади“… В множествено число?
Сноуфлейк> Не съм поставил никакви ограничения.
Зиги> Предполагам смяташ да се пресегнеш през тази система и да извършиш убийствата?
Сноуфлейк> Това е много по-близко до истината, отколкото дори можеш да предположиш. Мрежата напълно ме задоволява до момента, когато ще трябва да нанеса последния удар. Е, тогава вече ще трябва да осъществя и личен контакт за ръчната работа.
Зиги> Как би могъл да се добереш до нас? Та ние сме напълно анонимни.
Сноуфлейк> Анонимността струва нещо само докато някой още не е привлякъл вниманието на другите.
Зиги> Мисля, че нещо не те харесвам. Иска ми се да си бе стоял далеч от мрежата.
Сноуфлейк> Съжалявам, но по този въпрос вече нищо не може да се направи. Всъщност… аз бих могъл да ти кажа същото.
Зиги> Защо аз би трябвало да стоя настрана?
Сноуфлейк> Защото това място стана опасно. И защото ти би била прекалено лесна жертва.
Зиги> Само не ми казвай, че суперинтелект като тебе ще се задоволи с лесна жертва.
Сноуфлейк> Това е второто ти предупреждение. Точно с две повече, отколкото някои хора някога ще получат през живота си.
Зиги> Край на разговора!
Сноуфлейк> Това без съмнение е най-здравословният импулс, на който си се поддавала от дълго време насам. Но струва ми се, че е малко закъснял.
Зиги> И защо?
Сноуфлейк> Вече си белязана.
Младата жена, използваща идентификатора „Зиги“, прекрати връзката си със „Сноуфлейк“ по необикновен начин: тя се пресегна и изключи захранването на компютъра си.
Екранът плавно избледня. Бръмченето на компютъра секна.
Беше стояла включена стотици часове наред както във „Вербум“, така и в много други интерактивни системи. И никога преди не бе прекъсвала сесия толкова внезапно… и толкова грубо. Но „Сноуфлейк“ я бе отвратил и тя бе почувствала непреодолим инстинкт да бъде колкото може по-далече от него. Щракването на ключа на захранването сякаш изключваше съществуването му в тази вселена. Или поне така й се струваше.
Малко след прекратяването на връзката със „Зиги“ „Сноуфлейк“ също се изключи от „Вербум“ и незабавно след това отново се включи, използвайки необявен номер, който системните администратори бяха запазили за технически цели. Макар подобни номера да се смятаха за повече или по-малко тайни, човек с достатъчна настойчивост можеше да ги открие.
Когато се свърза, операционната система поиска парола. Паролите също можеха да бъдат научени от някой, който наистина би искал да ги узнае, ако проявеше известна доза хитрост.
„Сноуфлейк“ въведе седемсимволен низ и компютърът му разреши достъп.
Този път на екрана не се появиха приветствените надписи. Той се намираше отвъд всички потребителски менюта, в самото ядро на системата.
Захвана се за работа, използвайки средствата на операционната система. Целта му беше да намери всеки запис, в който фигурираше думата „Сноуфлейк“, направен през последните 14 часа.
Промяната или изтриването на системните файлове на „Вербум“ изискваше най-висши привилегии на достъп: онова, което е известно като статус на „суперпотребител“. Паролата, която „Сноуфлейк“ бе използвал, не му предоставяше подобни привилегии.
Той обаче имаше права да променя електронния етикет, с който операционната система идентифицира всяко записано в нея съобщение. Тази информация включваше датата и часа, когато съобщението бе влязло в системата.
„Сноуфлейк“ промени датата на файловете, които го интересуваха. В това число влизаха всички негови съобщения, както и всички отговори на тях. Сложи им задна дата, така че да изглеждат една седмица по-стари, отколкото бяха в действителност.
В 6:56 се изключи.