Представянето ти привлече вниманието на нашите членове! (Да, ние наистина сме тук! Знаем за теб! Държахме те под око!) Стигайки дотук, ти доказа, че не си нещастник, обречен да губи.
Но все още не си изтеглил меча от скалата. Следващата ти стъпка е много по-трудна. Можеш да бъдеш приет в клуба „БЕЗДНАТА НА ШЕДОУМАСТЪР“ единствено ако издържиш интерактивния изпит (само не затаявай дъх, ако обичаш).
Очакват те двайсет въпроса. Готов ли си да продължиш?
Курсорът мигаше на екрана пред погледа на Стивън Левист, докато той се опитваше да осмисли случилото се.
Едва сега осъзна, че някой е прочел съобщенията, които той бе пращал по форумите, че същият този някой е съзрял неговия потенциал и пак той му е изпратил тази игра по пощата.
В такъв случай TRY_ME се оказваше просто тест за отсяване на обикновените.
Така наречения „филтър за некадърници“.
Страхотно…
Съобщението изчезна от екрана, заместено от следните редове:
Ако имаш някакви причини да се колебаеш, може би е най-добре да забравим всичко това.
Разполагаш с десет секунди. Искаш ли да продължиш?
Стивън натисна клавиша на буквата „Y“. Компютърът реагира с Чудесно
Въведи личния си идентификатор и телефонния си номер.
Стивън се подчини и програмата се отзова:
Сега защо не включиш и модема си, избранико?
Стивън щракна ключа на захранването на модема си и вкара куплунга на кабела в гнездото на стената.
TRY_ME препрограмира модема и започна да набира някакъв неизвестен номер.
„О, Боже!“ — мислеше си Стивън Левист, докато чакаше връзката да се осъществи.
Точно в този момент убиецът обмисляше следващия си ход.
Въпреки многократните си опити, той не бе успял да разкодира системните файлове на „Вербум“, където се съхраняваше информацията, за регистрираните абонати.
Която би могла да му позволи да намери съответствието на личен идентификатор с име, адрес и телефонен номер. Особено го интересуваше „Аватар“, когото още не бе успял да идентифицира.
Беше използвал „Вербум“ — по-скоро интерактивната среда, предоставяна от него, — за да проникне по фатален начин в живота на „Чаз“, „ДийТийДюд“ и „Порша“ (даже след като бе научил истинските им имена, той продължаваше да мисли за тях с имената, под които ги беше срещнал за пръв път). За съвсем кратко време бе натрупал огромна по обем информация, свързана с тяхното съществуване. Необходими бяха не повече от една-две седмици, а най-често само няколко дни, ако знаеш къде да търсиш и ако си достатъчно мотивиран.
„Дигитализираните подробности на вашето съществуване са предоставени за общ достъп…“ беше написал в първото си предупредително съобщение, отправено до абонатите на „Вербум“. И това не беше хипербола, а факт.
И все пак още не знаеше кой е „Аватар“. А докато не знаеше истинското му име, този човек беше недосегаем за него.
И „Джойбой“ го бе затруднил в известна степен.
Всъщност убиецът беше открил истинското име на „Джойбой“, четейки неговите съобщения, изпратени до отделните форуми на различните интерактивни системи, базирани в района на Сан Франциско. Много от тях се поддържаха и бяха създадени за подземния свят на киберпънка и бяха обект на интерес главно от страна на момчета и младежи, като се започне от пубертетна възраст и се стигне до над двайсетте.
Но на името на Стивън Левист не се бе оказал регистриран нито адрес, нито телефонен номер. Той отсъстваше и от регистрите на учащите в местните колежи и университети. Така че се бе наложило да разпрати копия от дискетата с играта на всеки адрес в района, свързан с името „Левист“.
Беше преценил, че само интересуващият го Стивън Левист ще знае какво да прави с програмата. И предполагайки, че модемът му няма да бъде включен през цялото време — а това означаваше, че демонът, скрит в „троянския кон“, не ще може да свърши работата си, — убиецът леко бе променил играта и бе преписал модула на демона така, че да подтикне Стивън да осъществи връзката.
Другият случай беше „Зиги“.
Данните за нея се трупаха и информацията нарастваше ежедневно. За него това бе триумф на правилно избрания метод. Помисли си, че ако тя разбере как е открил самоличността й — и още повече колко бързо е успял да го постигне — направо ще се изуми.
Вече бе узряла да се заеме с нея, когато пожелае.
Но моментът още не бе настъпил. Само дивакът може да изяде десерта по средата на основното блюдо.
И все пак… ако „Зиги“ беше единствената готова да си отиде и… ако наистина обстоятелствата го диктуваха…
… тогава така и щеше да стане. В този момент позвъни „Джойбой“.