След малко стъпи на парапета на оградата и скочи на земята. Териерът на съседите го чу и се разлая.
„Моля те, млъкни“ — примоли се той наум. Дори не искаше да мисли за неприятностите, които щеше да има, ако родителите му научеха, че е излязъл посред нощ. И все пак беше им оставил бележка на възглавницата си, за в случай, че откриеха празното му легло:
„Излязох да покарам колело, всичко е О. К., не се страхувайте.
Обичам ви, Стиви“ така че да не се побъркат от страх и да не алармират полицията.
Зави покрай ъгъла на двора, бутайки колелото. Кучето изджавка още няколко пъти и млъкна. Стивън Левист скочи на седалката и натисна педалите. Гледката бе странна — една неправдоподобно крехка фигурка, загубила се в раздърпаните джинси и тениска с надпис Batman, обута в гуменки и понесла се в мрака на смълчаната улица.
Когато стигна до „При Дени“, часовникът над бара вътре показваше 12:24. Той заключи с катинар веригата на колелото си около близкия уличен стълб и зачака. Съвсем нарядко минаваха коли — все пак търговският комплекс беше затворен вече от два и половина часа, — а това му даваше възможност внимателно да огледа всяка от тях, докато се приближаваше към ресторанта и подминаваше, без да спре.
След малко отново погледна стенния часовник вътре — 12:43.
Върна се при тротоара. Вече се бе отказал да оглежда минаващите коли, беше навел глава, изучаваше пукнатините в уличната настилка и влачеше гуменките си по нея.
Когато за трети път опря чело в стъклото на витрината, часовникът показваше 12:57. Каза си, че ще изчака още три минути. Ако „Шедоумастър“ закъснееше повече от половин час, каква бе гаранцията, че изобщо ще се появи?
Стивън започваше да си мисли, че са му вързали тенекия.
В 1:05 отключи веригата и я нави под седалката. В този момент „Шедоумастър“ сигурно се заливаше от смях някъде. Единственото, което не можеше да разбере, бе защо му бе необходимо да си създава цялото това главоболие: да пише програмата, да я записва на дискети, да ги праща по пощата, да го проверява с онзи тест… Всичко това само за да изработи едно 12-годишно хлапе? Не, не бе възможно да е чак толкова смахнат.
„От друга страна, животът е пълен с ненормалници“ — помисли си той и се отправи към дома.
И докато „Джойбой“ натискаше педалите нагоре по склона, убиецът довършваше в ресторанта порцията лимонов пай с разбити белтъци. Той проследи с поглед отдалечаващото се момче и допи на една глътка останалото кафе.
Нямаше за какво да бърза.
Бе влязъл в ресторанта около дванайсет и четвърт и бе избрал място до самата витрина. Ниски перденца скриваха долната й част, но там, където се намираше той, беше възможно леко да се дръпнат и да се огледа тротоарът отпред.
Беше си поръчал обилна вечеря — с наближаването на кулминацията винаги го обземаше чувство на силен глад — и сега просто седеше и чакаше „Джойбой“ да се появи.
Колело!
Не се бе сетил за такава възможност. Това правеше отвличането още по-лесно и означаваше, че може да го извърши когато и където пожелае.
Но „Джойбой“ бе толкова дребничък!
„Дете“ — мислеше си той, оглеждайки слабичкото момче на тротоара отвън. Не бе очаквал това. Усещаше как раздутият мехур на страстта да убива се свива. Не можеше да си представи какво удовлетворение би могъл да получи от смачкването на този голобрад ученик с ръчички като кибритени клечки.
Но „Джойбой“ трябваше да си отиде. В тези неща имаше ред и „Джойбой“ представляваше само част от мозайката, която щеше да загуби смисъл, ако останеше непълна поради липсата на някой от компонентите.
Нещастно малко създание. Щеше да го смачка като хартиен плик.
И в този миг се сети как да направи нещата по-интересни.
Чудесно.
Мехурът започна отново да го изпълва. Какво облекчение щеше да изпита, когато го спукаше!
Картата на местността, която бе запомнил от екрана на компютъра-бележник, правеше съвсем ясен евентуалния маршрут на „Джойбой“ от дома му до търговския комплекс. На две преки от къщата минаваше Скайлайн Булевард, който стигаше до превала, отделящ крайбрежието от останалата част на полуострова, върху който бе разположен Сан Франциско. Комплексът се намираше долу в ниското на около миля и половина по права линия по склона от превала.