Ново чукване. Чист екран. Беше загубил сигнала. Сега чукна бутон, преместващ антената нагоре.
Пак, този път надолу, и сега бягащите по екрана линии се разшириха и картината се синхронизира.
Тя показваше гола жена, просната на пода. Подробностите отсъстваха, качеството на приеманата картина беше лошо — тя беше зърнеста, на ръба на различаването, а и самото осветление, при което беше снимано, не бе правилно избрано.
Но образът бе достатъчно добър, за да различи кръвта по лицето и по ръцете на жената.
Петната бяха тъмни, защото под яркото осветление кожата й изглеждаше почти бяла.
Не обичаше подобни гледки. Но мисълта, че получава образ от апартамента на К. Хартмунд, го спря да не се извърне.
В този момент в кадър се появи човек. Камерата не помръдна, но фокусът се преместваше, докато накрая мъжът спря и се изправи над жената. На Елис Хойл му ставаше все по-ясно, че образът е заснет от кемкордър с автофокусировка. Камерата беше закрепена на статив и оставена да работи сама. Мъжът я беше нагласил в подходящ според него режим и беше влязъл в кадър.
Изглеждаше висок и слаб. Беше с гръб към камерата, така че лицето му оставаше скрито. Жената го следеше с поглед как се приближава към нея.
Той стоеше и я гледаше.
Елис Хойл също гледаше.
Мъжът на екрана леко помръдна, тялото му се напрегна, после той приклекна и вдигна дясната си ръка. Ръката беше изненадващо дълга… Вероятно държеше нещо…
Елис Хойл видя, че това е мачете.
Той замахна към главата на жената. Тя леко трепна и направи рефлекторно движение като че ли да го спре, но стори това прекалено бавно и някак лишена от сили. Острието се заби в шията. Тялото й се разтресе… бликна кръв… после мъжът дръпна окървавеното мачете и погледна да види какво е направил. Крайниците й конвулсивно се тресяха. Една разсечена артерия изхвърляше пулсираща струя черна кръв. Едва сега Елис Хойл се убеди, че никой не държи камерата в ръце. Едва ли имаше човек на земята, който би заснел подобен епизод, без да трепне. Тънката нишка на живота в очите на жената се бе скъсала. В шията й имаше дълбок разрез. Мъжът се напрегна и замахна с мачетето отново, целейки се в разреза.
Главата се изтърколи и Елис Хойл затвори очи. Когато ги отвори, сцената се развиваше в обратен ред. Някой пренавиваше лентата и я спря в момента преди нанасянето на първия удар. После пусна бавно напред. Мачетето се вдигна и пак се заби в бялата шия на жената. Лентата отново спря, беше върната назад и отново бе пусната напред.
За пореден път жената направи плахия неуверен опит да спре падащото върху нея мачете. Но то неумолимо се заби в беззащитната плът. И пак лентата спря, и пак бе върната до все същия начален момент, и пак бе пусната напред.
Едва сега Елис Хойл осъзна, че К. В. Хартмунд не просто гледа тази сцена, а се храни с нея.
И в следващия миг се сети, че трябва да запише приеманата картина.
Съобразително беше монтирал на скенера втори видеожак, за да може да записва приемания сигнал, но го бе домързяло да свързва видеокасетофон. Върна се бързо при лавиците в дневната. На екрана на монитора мачетето падаше за пореден път.
На горната лавица имаше касетофон или по-точно казано това бе професионален записващ дек. Той се пресегна и го свали.
Когато го занесе до скенера, картината на монитора беше малко по-различна. Същата стая, същият мъж, същата жена… или по-скоро вече същото тяло. Но зрителят най-сетне беше оставил лентата да подмине двата удара с мачетето. Сега мъжът клечеше до трупа и сечеше с мачетето, но не подивял от ярост, а със строги, добре премерени удари.
Той я разчленяваше.
Елис Хойл спря за миг да погледне. Мъжът от лентата вече беше отсякъл дясната ръка в лакътя и сега се занимаваше с другия лакът. Елис Хойл извърна поглед и се захвана да съедини кабела. Отне му повече време от обикновено, защото ръцете му трепереха. Опита да включи видеодека, но нямаше лента.
Пак изтича при лавиците и взе една касета от купа.
Картината на екрана беше като от старите ленти.
К. В. Хартмунд превърташе бързо напред, минавайки през епизоди, показващи хвърлянето на отсечените крайници на отвратителна купчина до тялото. Елис Хойл вкара касетата и започна да записва.
Почти в същия момент отвратителната сцена приключи и беше сменена от познатия трепкащ екран на незаписвана лента.
Това продължи само няколко секунди. След това отново се появи образ.
Този път сцената беше напълно различна, осветлението беше друго, обстановката беше променена.
На екрана се виждаше паркинг през нощта. С максимално увеличение, ако се съдеше по дългата редица коли отстрани, бе заснет възпълен мъж над трийсетте, приближаващ се към камерата.