Той се отдръпна от нея и седна пред един от компютрите.
— Бих могла да изпратя някой друг — обади се тя.
— Не — пресече я той. — Знам, че си зле със сроковете в този проект. Ако нещата излязат извън контрол, рискуваш половин милион долара, които вече си инвестирала, а това е прекалено много. Говореше, без да откъсва поглед от екрана. Пръстите му летяха по клавиатурата.
— Съжалявам, Елис… повярвай. Точно сега… Той я погледна.
— Връщаш ли се?
— Знаеш, че е така. Веднага щом се прибера. Той предпазливо се усмихна.
— Тук?
— Направо тук, Елис, обещавам.
— Повече не искам да знам. Той отново затрака по клавиатурата, втренчен в монитора. Тя отиде до него и го прегърна както беше в стола.
— Готово — каза той. — Направих ти желязна резервация. Напечата още нещо, погледна пак екрана и повтори:
— Желязна.
След това въведе последните няколко команди и поясни:
— Ето, готова си. Последното свободно място за полета до Белиз Сити утре. Два без четвърт с връзка в Л. А. — надявам се, че ще се оправиш.
— Това е чудесно — каза тя. — Следобедният полет ще бъде по-удобен.
— Това откъде го измисли? — попита той.
Седеше във въртящия се стол. Тя го завъртя с лице към себе си.
— Ще имаме време да се наспим.
Тя записа няколко разпореждания на телефонния секретар в студиото: инструкции за периода, през който нямаше да я има, датите на полетите. Обясни, че се налага да замине. След няколко часа. Че очаква да отсъства поне една седмица.
„Цяла седмица… това значи да живееш след отреденото ти време“ — помисли убиецът.
Не, не можеше да чака толкова дълго. Времето й беше дошло.
46.
Джулия Чуа намери отвертката на една лавица в мазето, точно над закачалката за сушене. Съпругът й определено не беше от типа „направи си сам“ — а тя бе сигурна и за себе си, че не е такава, — но все пак бяха прибрали този инструмент, за в случай, че им се наложи да го използват.
После се обърна с лице към разделителната стена от шперплат и летви, която преграждаше сутеренния апартамент от останалата част на мазето. Това беше гърбът на стената, така че тя виждаше само небоядисано дърво, водопроводните тръби за банята и кухненския бокс, както и проводниците на електрическата инсталация.
Апартаментът заемаше повече от половината на мазето и те бяха оставили минималната възможна площ за съдомиялната машина, закачалката за сушене на дрехи и няколко лавици за това-онова.
Тръгна с отвертката в ръка покрай стената и след малко видя онова, което търсеше.
Беше малка шперплатова плоскост, останала незакована. За разлика от останалите, тя стоеше на мястото си, задържана само от четири скоби, завинтени с по един винт. Това бе задната стена на отделението за дрехи към спалнята на апартамента.
Свекърва им — през периода, когато бе живяла тук — бе слагала резето на входната врата нощем. Това им бе отнело единствения достъп до апартамента. А те се безпокояха за здравето й и се опасяваха, че някоя нощ тя може да има нужда от помощта им.
Един ден, под претекст, че правят малък ремонт, бяха довели дърводелец, който бе разковал една от плоскостите на задната стена на дрешника и я бе сменил с тази, която можеше да се свали само с развинтването на четири винта. После бяха оставили отвертката на лавицата, така че да им бъде подръка в случай на необходимост.
Така и не се бе наложило: майката на Албърт получи удар и почина, както си бе вървяла по Клемънт Стрийт.
Беше се случило преди повече от пет години. Така и не смениха плоскостта, когато решиха да дадат апартаментчето под наем.
Джулия Чуа се захвана да развива винтовете. Когато се справи и с последния, плоскостта леко се наклони назад. Тя се дръпна, заобиколи я и стъпи през отвора. Озова се в дрешника. Пред себе си виждаше окачени няколко ризи и леко захабено кожено яке. Бутна го настрани и излезе в спалнята. Включи осветлението. Обзавеждането беше евтино, семпло и подредено с вкус. Леглото беше оправено, а нощното шкафче бе празно и чисто, което установи след като прекара пръст по повърхността на плота му.
Наемателят й явно беше прибран човек, това не можеше да му се отрече. С изключение на чифт кецове, оставени един до друг край леглото, стаята изглеждаше като стая в мотел, току-що почистена от камериерката.
Същото можеше да се каже и за банята, фаянсът беше измит, а хромираните кранове блестяха от чистота.
Усети, че в нея се заражда някакво уважение към Коруин Стърмър. Той явно обръщаше внимание на малките подробности — черта, достойна за уважение в един мъж. После влезе в дневната. Компютърът на масата се открояваше като „Ферари“ на стоянка за таксита. Иначе мебелировката бе оскъдна и непретенциозна — такава, каквато човек би купил от гаражните разпродажби.