Кухничката в дъното на стаята бе чиста и прибрана. В хладилника имаше кашон с кутии портокалов сок, малко шунка, нарязана в пластмасова чинийка, и няколко ябълки. Чекмеджето съдържаше внимателно подредени в редици консерви със супа.
„Коруин Стърмър е прибран мъж и… скучен“ — мина през главата й.
Не можеше да разбере с каква цел някой ще слага катинар освен ключалката на такова жилище. Дори компютърът на масата не би могъл да бъде ценен. Върна се в спалнята. Хората криеха тайните си на такива места.
В горното чекмедже на шкафчето имаше бельо и чорапи, наредени грижливо като в казарма.
Във второто се виждаха сгънати ризи. Третото съдържаше няколко пуловера.
А в дъното му бе оставена видеокасета. Стоеше изправена на тясната си страна, опряна на задната дъска на шкафчето, и беше почти скрита. Тя я взе и я извади от пластмасовата й кутия. Нямаше никакъв етикет.
Коруин Стърмър не притежаваше видеокасетофон. Нямаше дори телевизор. Но имаше една-единствена ненадписана видеокасета, която държеше скрита в най-долното чекмедже на нощното си шкафче. Касетата просто плачеше да бъде пусната.
Така че тя я взе, качи се в апартамента си, сложи я в собствения си видеокасетофон и я пусна.
На екрана се появи мъж. Младеж…
… гол…
… легнал на пода, проснал се по гръб в цялата си дължина. Ръцете му бяха издърпани на тила, а краката му бяха разтворени.
„Секс-касета — помисли тя. — Не искам да я гледам.“
И в този момент в картината се появи втори мъж и тя продължи да гледа.
Защото вторият мъж — той бе облечен — се оказа Коруин Стърмър.
Лицето му не се виждаше ясно. Бе застанал така, че тя можеше да види почти само тила му, но походката и телосложението му не можеше да бъдат сбъркани. Това бе нейният наемател. Нямаше никакво съмнение.
Той пристъпи през голия мъж и остана разкрачен над него. Легналият се загърчи. Нещо му пречеше да стане.
Китките и глезените му оставаха извън картината, но тя се досети от начина, по който се дърпаше, че е завързан за пода.
Коруин Стърмър седна върху корема на голия мъж. А той бе преизпълнен от ужас.
Тогава Коруин Стърмър сложи длан върху гърдите му. Човекът, който обитаваше сутеренния й апартамент, държеше някакъв шиш — тънък, блестящ, подобен на много дълъг пирон, може би цяла педя — и опря върха му в гръдния кош на мъжа, отляво, точно върху сърцето му. В дясната си ръка Коруин Стърмър държеше дървен чук.
Голият мъж се загърчи, опитвайки да отхвърли от себе си Коруин Стърмър, но беше напълно безпомощен.
Коруин Стърмър нагласи шиша и вдигна чука. Джулия Чуа не изчака да го види как пада, а бързо се пресегна към телефона и набра трите цифри. Още на първото позвъняване се обади женски глас.
— Изпратете полиция — каза Джулия Чуа. — Станало е убийство.
47.
— … и забил шиш право в сърцето му — завърши разказа си един от двамата патрулиращи полицаи. Беше млад, не повече от 24 или 25 годишен. Партньорът му изглеждаше с няколко години по-млад. Бе изтекъл около час, откакто бяха дошли в къщата на Джулия Чуа. Сега се намираха в нейната дневна, а тя стоеше до тях.
— Не си го видял лично, така ли? — уточни Лий Уейд.
— Не — отговори по-възрастният от патрулната двойка. — Но тя казва, че е така, и аз й вярвам.
— Точно така — намеси се Джулия Чуа. Държеше касетата в ръката си. — Ето, убедете се сами, ще ви я пусна.
— Не! — енергично я спря Лий Уейд. — Не искам да я гледам. Тя не е иззета при легален обиск.
— Моя работа си е какво ще правя в собствения си дом — сопна се тя.
Тогава към нея се обърна по-младият полицай:
— Касетата може да се окаже ключовото доказателство за извършено убийство. Ако я изземем без ордер, тази улика не може да бъде представена в съда. И всякакви обвинения, които бихме могли да отправим на базата на материала, който тя съдържа, могат да се окажат плод на отровно дърво.
Тази фраза — за отровния плод — бе споменавана неколкократно по време на семинарните занятия в полицейската академия върху четвъртата поправка на конституцията. Беше слушал тези лекции само преди няколко месеца.
„Сигурно е получил отлични оценки за правилното усвояване на техниката на събиране на доказателствен материал“ — помисли си Лий Уейд. След като бяха чули от Джулия Уейд какво е видяла на касетата, те бяха заслужили допълнителни точки за съобразителността да се обадят в отдел „Убийства“ и да се поинтересуват дали някой там не знае нещо за смъртта на бял човек, промушен в сърцето с шиш. Това бе довело до пристигането на Лий Уейд тук към четири часа сутринта.