класическа музика — беше почти сигурен, че е Бах, пуснат доста силничко при това, — която се разнасяше отвътре.
— О, това пък какво е? — озадачи се Роберта Хъджирс. Те влязоха и се озоваха в облян от лъчите на утринното слънце дом, а музиката зазвуча още по-силно, разбира се. Едва когато слязоха по входното стълбище, чуха женски глас откъм кухнята. Жената тихо се смееше. Дейвид ги видя през широко разтворената врата на кухнята: Елис Хойл и симпатична жена, така погълнати един от друг, че не бяха осъзнали, че вече не са сами. Трябваше бабата на Дейвид да се изправи на прага на кухнята и да постои така няколко секунди, преди да я забележат.
Дейвид не познаваше жената, но баба му пристъпи вътре и се здрависа с нея. Дейвид прецени, че сигурно това е жената, наела баба му — бившата съпруга на Елис Хойл. Макар тази сутрин да не изглеждаше никак бивша.
Пред погледа на Дейвид тя целуна страстно Елис Хойл и стана от масата. Тогава се видя, че е облечена в дълга мъжка риза, която скриваше останалото. Тя погледна Дейвид, дари го с бърза усмивка, леко му махна с ръка и се скри в спалнята.
Дейвид добре познаваше баба си и разбра, че тя е доволна да види настъпилата промяна — оживление и светлина в този дом след дълги седмици унил мрак. Но под радостта й прозираше и прозаичното безпокойство, че подобно развитие на нещата ще я лиши от една добре платена работа. Убеди се, че е прав, когато я чу да се обръща уж шеговито, ама не съвсем, към Елис Хойл:
— Може би това означава, че вече няма да имате нужда от мен?
На което Елис Хойл отговори:
— А може би означава, че и двамата ще се нуждаем от теб.
51.
Лий Уейд все още чакаше получаването на ордер за обиск, когато малко преди десет сутринта „Пасифик Бел“ направи извадката за сметката на Коруин Стърмър. Съпругът на Джулия Чуа притежаваше факс за нуждите на бизнеса си, така че Ронсън изпрати няколкото страници, обхващащи последните два месеца, през които е бил използван телефонът от сутеренния апартамент.
Заедно с тях той изпрати и копие от материала за обажданията на Доналд Траск, с който разполагаха отдавна.
Ронсън вече беше забелязал интересните моменти и ги бе маркирал за улеснение на Лий Уейд. Имаше три отделни случая, когато Доналд Траск и Коруин Стърмър се бяха свързвали по телефоните си с телефона на „Вербум интерчейндж“… по едно и също време. Единият от тези три пъти беше в нощта на убийството.
Лий Уейд се сети за Елис Хойл и предположенията му, че убиецът и жертвите биха могли да се срещат интерактивно и невидимо, използвайки компютърната връзка. Коруин Стърмър беше прекарал значително време из „Вербум“ — понякога до няколко часа дневно, — ако се съдеше по продължителността на обажданията му.
„Точка в полза на гения“ — каза си Лий Уейд. Елис Хойл може и да подозираше невинен, но поне бе използвал вярната идея.
Ако се изключеха свързванията с „Вербум“, Коруин Стърмър не бе губил време в телефонни разговори. Беше се обаждал на може би петнайсет-двайсет различни номера, повечето от тях градски. От друга страна, бяха му звънили към една дузина хора.
Джулия Чуа разреши на Лий Уейд да използва нейния телефон.
Той започна да звъни по списъка на хората, които бяха общували с убиеца. Безсънната нощ вече започваше да оказва влиянието си върху него. Той седеше в дневната на Джулия Чуа и усещаше тялото си налято с тежест.
Имаше клетъчен телефон на разположение и започна първо с тези, на които бе звънил Коруин Стърмър. „Пасифик Бел“ услужливо бе предоставила втори списък с имената, на които бе регистриран всеки телефон. Повечето не представляваха нищо интересно: най-обикновени дребни бизнесмени, които дори не бяха чували за него.
Имаше и две обаждания на номер в окръг Мендосино и по специално до Пойнт Арина, на името на Джейн Регалия, но когато Лий Уейд опита да се свърже с нея, единственото, което чу в ухото си, бе неприятното стържене на включен факс или компютър.
Други две обаждания бяха на номер в Мисури, а от своя страна този номер бе звънил на Коруин Стърмър цели три пъти.
Лий Уейд опита номера. Чу сигнала пет-шест пъти и се готвеше да се откаже, когато някой вдигна слушалката.
— Ало? — осведоми се мъжки глас. Лий Уейд се представи и попита:
— С Чарлз Обенд ли говоря?
Паузата се затегна толкова дълго, че Лий Уейд се запита дали мъжът не е прекъснал връзката. Накрая той проговори:
— Чарлз Обенд беше мой брат. Погребението му е утре. Тук съм, защото разчиствам дома му.
Лий Уейд усети, че се изправя от синия диван.