— Как се случи? — попита той.
Братът на Чарлз Обенд му разказа за убийството в гаража на паркинга. Говореше така, сякаш сам не вярваше в реалността на станалото, сякаш не можеше да приеме за възможно, че някой е постъпил с брат му по този начин.
Но Лий Уейд вярваше. Вече беше видял сцената на лентата, която Елис Хойл бе сканирал от апартамента на Юниън Стрийт.
Братът на Чарлз Обенд му каза, че убийството е станало в петък, късно през нощта. Лий Уейд си спомни, че анонимният факс до отдел „Убийства“ бе пристигнал няколко часа по-късно, в утрото на съботния ден.
Ставаше ясно, че Чарлз Обенд е „Мийтуер #3“.
„И аз го видях“ — мислеше си Лий Уейд, докато братът говореше.
— Брат ви има компютър, нали? — проговори Лий Уейд. — От онези, които се свързват по телефона.
— Да. Той е точно пред мен в момента.
Няколко минути по-късно пристигна и ордерът за обиск. Донесе го партньорът на Лий Уейд.
Джулия Чуа заведе Лий Уейд и Ронсън в мазето и им показа как да развият винтовете. Те влязоха и взеха касетата от чекмеджето на нощното шкафче, където тя послушно я бе върнала. Донесоха я горе, пуснаха я на видеокасетофона на Джулия Чуа и седнаха да я прегледат. Тя остана в съседната стая. Каза че я е видяла веднъж и това й е предостатъчно.
Касетата започваше с тяло на циментов под, тяло на млад мъж с тъмно петно от лявата страна на гърдите — там, където се намира сърцето. Някой — мъжът, чието лице камерата така и не бе успяла да зафиксира — седеше върху гърдите на трупа и бъркаше в областта на петното с шиш, влагайки значителни усилия. Лий Уейд се сети, че тук Джулия Чуа не е издържала и е спряла касетата. Той също я спря, пренави я и я пусна отначало. Когато на екрана се появи първата картина, Лий Уейд осъзна, че става нещо уникално. Никога преди не бе наблюдавал убийството, което му бе възложено да разследва.
Вързаният на пода сигурно беше Доналд Траск. Убийството пред очите му трябваше да е неговото.
Касетата продължаваше да се върти, а Лий Уейд усещаше все по-нарастващо чувство на отвращение и умора. Продължаваше да гледа само с надеждата, че ще зърне лицето на Коруин Стърмър, но това така и не се случи. Мъжът предвидливо стоеше през цялото време с гръб към камерата. Лий Уейд не разбираше откъде Джулия Чуа е толкова сигурна в неговата самоличност.
Ставаше му все по-ясно, че само касетата няма да е достатъчна за предявяването на обвинение. Сенките, начинът, по който убиецът стоеше по отношение на източниците на светлина и самата камера, правеха неговата недвусмислена идентификация невъзможна. Макар да бе видял значителна част от касетата, той не беше уверен дали сам ще може да познае Коруин Стърмър, ако го срещне на улицата. Изгледа я докрай — още десетина минути — отново я пренави, пак я пусна и остана да я гледа, дълбоко замислен, докато на екрана не се появиха подскачащите точки на сигнал от незаписана касета.
И точно когато смяташе да стане, да я спре и да я вземе със себе си, празната част свърши и отново се появи запис.
Картината показваше същата стая с циментов под, с която бе започнал записът. Но този път на пода лежеше жена. Беше жива, но отказала се вече от живота, ако се съдеше по изражението й. Иззад камерата се показа мъж с мачете в ръка.
Той вдигна мачетето и леко се извърна към камерата, показвайки за миг лицето си. В този момент Лий Уейд скочи и сграбчи дистанционното управление, за да върне кадъра. Познаваше този мъж. Бяха се срещали преди по-малко от двайсет и четири часа.
Това бе Кристиян Вилем Хартмунд, но сега не носеше металната шина на крака си, а си вървеше съвсем спокойно без нея.
Мачетето се стовари в момента, в който Лий Уейд взе слушалката на телефона. Обади се на своя лейтенант да организира арестуването на убиеца на Доналд Траск. После извади касетата и каза на Джулия Чуа, че си тръгва. Нареди й незабавно да напусне дома си, ако Коруин Стърмър случайно се появи, и да се обади в полицията от най-близкия телефон.
Но не вярваше, че това може да се случи. Вече не. Коруин Стърмър имаше друго място, където да се скрие. И Лий Уейд знаеше къде е то: в един апартамент на Юниън Стрийт. Но това нямаше да продължи дълго.
52.
Кейт излезе след закуска. Трябваше да си събере нещата за път, а се налагаше и да отдели малко време за студиото преди да тръгне. Елис Хойл я прегърна, погледна я изпитателно в очите и я пусна да върви.
Когато тя замина, той прегледа програмата, която Дейвид бе написал през изминалата седмица. После си направи резервация за Белиз Сити за след три дни. Мисис Хъджинс продължаваше да се занимава с нещо — в дните за почистване тя обикновено се задържаше почти през целия ден, — а Дейвид бе погълнат изцяло от компютъра, пред който бе седнал.