При нормалната скорост от трийсет кадъра в секунда, клипът продължаваше 46 секунди.
При скорост на преглеждане един кадър в секунда, на Елис Хойл щяха да му бъдат необходими близо 23 минути, за да види всичко. Той се наведе и впи поглед в екрана.
Долу на Юниън Стрийт Лий Уейд, Ронсън и още двама униформени полицаи се готвеха да арестуват човека, известен и като Стърмър, и като Хартмунд. Двамата полицаи застанаха под прозорците, а Уейд и Ронсън позвъниха на входната врата.
Няколко минути по-късно те вече звъняха, чукаха и викаха, но никой не отговаряше.
След малко се появи домоуправителят, явно привлечен от шума, поинтересува се какво става и им отвори апартамента. Но вътре нямаше никого. Убиецът си беше заминал.
В този момент той се изкачваше по Тесла Стрийт.
Беше облечен в тъмносин работнически комбинезон, със синьо кепе и носеше здрава брезентова чанта, затворена с цип. Твърдата му целеустремена походка създаваше у околните впечатление, че е техник, повикан да отстрани някакъв проблем.
В известен смисъл това беше точно така.
Проблемът се казваше „Аватар“. Макар в предварителните му намерения смъртта на „Аватар“ да бе свързана с повече драма и известен ритуал, „Аватар“ сам бе приближил собствения си край, изпращайки на „Стома“ онази снимка.
„Аватар“ трябваше да бъде елиминиран. Поради това, че беше без изход само след една пряка, Тесла Стрийт се радваше на малко движение. Единствено живущите тук идваха и си отиваха. А понеже кварталът беше от скъпите, почти на никого не се налагаше да ходи на работа, за да може да изплаща луксозния си дом. По тази причина убиецът нямаше усещането, че някой го наблюдава, докато вървеше по тротоара. Нито една кола не го пресрещна и нито една не го застигна.
Вече беше почти където трябва. Къщата се намираше на склона на Телеграф Хил и бе построена по такъв начин, че повечето й стаи се намираха под нивото на улицата. Между номер 2600 и съседната къща имаше празнина, достатъчно широка, за да се вмъкне в нея, да прескочи оградата и да се спусне по каменистия склон на хълма.
Оказа се по-стръмно, отколкото си го бе представял. Наложи му се да се хване за някаква канализационна тръба, за да спре плъзгането си покрай стената на къщата. Вече беше стигнал почти на нивото на жилищните помещения. Малко по-надолу се виждаше тесен прозорец. Той се спусна до него и предпазливо надникна вътре.
Беше спалня и в нея нямаше никого. Вратата бе отворена и през нея можеше да се види част от дневната.
И там нямаше никого. Спря се да си поеме дъх. Не се налагаше да бърза — никой минаващ по улицата горе не би могъл да го види тук. А ако някой случен наблюдател го забележеше отдолу и отдалече, сигурно щеше да го вземе за техник, отстраняващ повреда. Отвори чантата. Беше почти пълна: пластмасови пликове за окървавяваните дрехи, резервен чифт обувки, пакет хартиени кърпи за бърсане, комплект инструменти и шперцове, ролка скоч-лента, малък лост и още ред неща, които не се виждаха — комплект за крадец-взломаджия и убиец-кръвожаден.
Сложи си ръкавици и ски-очила. Видя, че прозорецът е заключен. Извади от чантата си дръжка, на единия край на която бе закрепена полусфера за вакуумно захващане, натисна я в горния край на прозореца и очерта с елмаз за рязане на стъкло кръг по периферията на полусферата. Леко, но рязко натисна дръжката, кръгът се отдели от останалата част на стъклото, той го изтегли и се пресегна през дупката да отвори.
Пусна дръжката и стъкления кръг в чантата и извади от нея мачете.
Е, не беше от неръждаема стомана, но по острието не се виждаше нито едно петънце.
Остави го върху останалите неща в чантата и вдигна прозореца с две ръце.
В потъналата в мрак работна стая Елис Хойл беше стигнал почти до края на 46 секундния клип.
Кадрите продължаваха да се сменят на екрана, а той продължаваше да се взира напрегнато, попивайки подробностите.
В един миг се наклони още по-напред, взря се съвсем отблизо, с няколко клавиша спря възпроизвеждането на останалата част и се върна на онова, което го бе заинтересувало.
Един кадър назад… Втори…
В мига, в който убиецът влизаше в колата си и беше наклонил камерата, в огледалото за обратно виждане се бе мярнало лице. Едно случайно подреждане на камера, фокус, огледало и човек бе станало причина той да се самозаснеме.
Елис Хойл почти опря нос в екрана, разглеждайки безценния кадър. Лицето в огледалото беше прекалено малко, за да се различи нещо от него. С няколко команди той изолира частта от клипа, обхващаща кадъра с огледалото и отражението в него.