Измина близо час, докато стигне до моста. Няколко минути по-късно отби от магистралата, излезе на „Бриджуей“ и спря в паркинга на седми сектор. Взе пътната си чанта и отвори плъзгащата се врата на дома си. Влезе вътре, остави чантата на пода и заключи вратата. Когато влезе в спалнята, я лъхна студен бриз.
Това я изненада. Усети, че течението идва откъм банята, и се отправи натам. Намери прозорчето отворено.
Влезе, за да го затвори, насилвайки се да повярва, че сама го е оставила отворено. Дръпна го към себе си. И в този момент иззад завеската на душа се показа той.
55.
Роберта Хъджинс и внук й все още даваха показания на полицая, когато до трите патрулни коли, паркирали пред къщата, се присъедини и тази на Лий Уейд. Уейд не бе разбрал за тревожното повикване на адрес Тесла Стрийт 2600 — той бе дошъл само за да се извини на Елис Хойл, който се бе оказал прав в подозренията си към К. В. Хартмунд още от самото начало.
Той размени няколко думи с останалия отвън сержант от патрула, после дръпна Елис Хойл настрана и попита:
— По дяволите, какво става тук?
— Някой е проникнал с взлом и се опитал да ги убие. Но аз съм сигурен, че е търсел мен.
— Защо точно вас?
— А защо изобщо ще иска да убива някого? — контрира го с въпрос Елис Хойл, после допълни: — Той знае, че притежавам касетата.
— Аа, по повод тази касета мога да заявя, че тя се оказа истинска. В събота рано сутринта един от хората, разговаряли с Коруин Стърмър по телефона, е бил запален в гаража на паркинг към международното летище на Канзас Сити. Епизодът, който ми показахте, е от въпросната касета.
Той обясни за Коруин Стърмър, за справката относно телефонните му разговори, за включванията му към „Вербум“, за разговорите му с Чарлз Обенд, за видеокасетата, иззета от апартамента му, за смъртта на Доналд Траск.
— Според мен истинското му име е Стърмър — уточни Лий Уейд. — Кристиян Хартмунд очевидно е фалшиво, както е фалшива и цялата история с инвалида. Както и да е, истината ще се разбере, когато го арестуваме. И аз мисля, че това ще стане съвсем скоро.
— Защо?
— Много просто: вчера сутринта този тип е разполагал с два напълно безопасни адреса. Днес гръмна и на двете места. Колко още би могъл да има в запас? Мен ако питате, сега той бяга, какво друго? И понеже не се крие във вашата компютърна мрежа, а е на открито в реалния свят, тук аз отговарям.
Елис Хойл забеляза, че полицаят изглежда много уверен в себе си и някак… щастлив.
Какъв бе смисълът да му разваля настроението като му каже, че дълбоко се заблуждава?
Кейт Лейвин беше вързана и със запушена уста.
Не можеше да помръдне. Очите й не виждаха нищо друго освен син найлон: вътрешната страна на затворената с цип чанта, в която я бе напъхал.
Чантата беше голяма като… погребален саван. Чанта за платна, добре познат артикул на хората, живеещи по крайбрежието.
Усети, че я вдига във въздуха, мята я през рамо и излиза навън. Знаеше, че в очите на другите, ако изобщо някой му обърнеше някакво внимание, той ще изглежда като най-обикновен моряк, нарамил багажа си — най-обикновена гледка за Соусалито.
Почувства го да се поклаща, докато върви по кея.
Отнасяше я неизвестно къде.
56.
Мисис Хъджинс и Дейвид си тръгнаха с такси.
Лий Уейд реши, че може да отдели един от патрулните полицай, и му нареди да стои на пост и да не изпуска фасадата на дома от очите си. Не можеше напълно да изключи възможността Стърмър да опита да довърши работата си.
След това си тръгна. Елис Хойл влезе обратно в пустия си дом.
Част от съзнанието му мислеше за разбития прозорец на спалнята. Каза си, че трябва да повика да му го сменят.
Но имаше още нещо, което го тревожеше значително повече.
Занимаваше го убиецът — човек с много имена, живеещ на няколко адреса, действащ на няколко нива. Методите и действията му го разкриваха допълнително. Макар сам да не предполагаше това, една важна част от самоличността му беше разкрита чрез изпратената игра и по-специално в начина, по който бе написана програмата.
И все пак човек трябваше да знае къде да погледне и какво да търси. Добирането до истината за него можеше да се оприличи на обелването на глава лук — слоевете следваха един под друг.
Беше внимателен и крайно предпазлив. Според Лий Уейд, Коруин Стърмър бе използвал обикновен телефон за връзка с поне една от жертвите си и по този начин бе оставил диря, извеждаща до него самия.