Пред тази линия бе акостирала яхта — голям петнайсетметров кеч.
Елис я наближи с каяка, заобиколи я и видя, че на борда й няма никого. Така че се насочи към брега.
Мъглата бързо го настигаше. Тя го покри още докато преминаваше през прибоя, но той продължи да гребе и след малко чу дъното да стърже в пясъка. Беше пристигнал.
— Разгледай внимателно — предложи убиецът.
Беше я изнесъл през късия коридор до друга стая, в която цареше полумрак. Първото, на което се спря погледът й, бяха две кварцови лампи на стативи и две видеокамери на триножници, подредени в полукръг така, че да бъдат насочени към тежко дървено кресло. На малко бюро в ъгъла на стаята имаше компютър с клавиатура и монитор.
Той я остави на пода и щракна ключа на осветлението, за да й даде възможност да види всички подробности.
Креслото…
На него висяха найлонови ленти, предназначени да стегнат крайниците на жертвата за облегалките за ръце и за краката.
Тя неволно пое дълбоко дъх и едва не се задави. Двойка електрически кабели с черна изолация излизаха от една стена. Бяха навити на пода пред креслото и завършваха с плоски кабелни обувки. Креслото…
Той извади джобно ножче, разряза с него въжетата — глезените й останаха завързани — и я сложи да седне. Дори не й мина през ум да окаже някаква съпротива — ръцете му бяха толкова силни и решителни. После я пристегна с найлоновите ленти през ръцете и корема. Едва тогава разряза въжетата около глезените й, след което пристегна и тях. Креслото я стискаше здраво в обятията си. Той мина зад гърба й, изчезна от погледа й за малко, после се върна и застана зад нея. Хвана я за косата и се чу познатото щракване на ножици. Бързо и грубо започна да я подстригва до кожата.
През цялото това време й говореше:
— В обикновения случай нещата свършват изведнъж: дръпваш спусъка, промушваш с ножа… Каквото и да е, но това слага край на забавата. Е, да, разполагаш с известни възможности да удължиш нещата. Да кажем, смърт след хиляди малки убождания например. Но съществува опасността бързо да ти омръзне.
Той хващаше безцеремонно косата й на тънки кичури и ги отрязваше с единствено щракване на ножицата. И не спираше да говори:
— Моята цел е да изолирам същността на изживяването, да изследвам някои действително езотерични моменти, да се добера до тях. Тук изобщо не става дума за самото убийство, поне аз не се интересувам от него. Но онова, което настъпва преди убийството, целият комплекс от чувства — страхът, очакването, начинът, по който смъртта пробива черупката на живота… да, това вече е нещо съвсем специално.
Премести се и започна да реже косата й от другата страна на главата.
— А конкретно в твоя случай нещата стоят още по-особено. Исках да направя така, че да умреш — това, разбира се, не подлежи на съмнение, — и то бързо. Но да не знаеш точно кога. Нито пък аз. Ето, такъв е замисълът ми.
Той застана пред нея, огледа преценяващо резултата от работата си и доволно кимна.
След това започна да включва кварцовите лампи, кемкордерите и мониторите. Лампите бяха много ярки, но той ги нагласи така, че да не блестят в очите й. На мониторите се появиха образи. Единият показваше в общ план креслото и голяма част от стаята зад него. Другата камера бе настроена на едър план. Той нагласи триножника и екранът се изпълни с лицето й.
Кейт Лейвин наблюдаваше собствения си ужас. Тя отчаяно отклони поглед и видя на екрана с едрия план отчаянието си.
Той отново мина зад гърба й и пак се захвана с нея. В дясната си ръка държеше пластмасова самобръсначка, която прекара през местата, където беше окастрил косата й. Отстъпи крачка назад.
Скалпът й кървеше на няколко голи петна, там където самобръсначката беше минала през сухите снопчета коса.
— Не искам да кажа постепенна смърт — обади се той, продължавайки разсъжденията си. — Реших, че трябва да е внезапна. Но с елемент на неопределеност.
Той разви кабелите, опъна ги по пода, след това прекоси стаята и се изправи пред клавиатурата.
— Компютърът управлява мощен контактор — обясни той. — Превключва го и подава енергия по тези кабели. — Той направи жест към двата дебели черни кабела. Едва сега тя осъзна, че те вероятно са свързани към генератора в съседната стая. — Моментът настъпва, когато машината изгенерира случайно шестцифрено число между нула и един милион… нека го наречем парола. Още преди време написах малка програма за откриване на чужди пароли, която по случаен закон опитва числа в този обхват — не последователно, а скачайки насам-натам. Опитва число и ако с него не стане, отхвърля го и генерира следващо.