После се зае да разясни плана на Клаудия. Гневът му към нея заради случилото се по-рано беше смекчен от новината, че ще оперират Мич Рап. От момента, в който научи за това, събитията се развиваха изключително благоприятно. Без да знае, жената на Рап непрекъснато му даваше актуална информация, докато се обаждаше на приятели и роднини и им разказваше подробности за процедурата, на която щеше да се подложи мъжът й. Тя му даде целия график: кога трябва да отидат в болницата и кога очаква да се върнат у дома. Гулд разполагаше най-малко със седем часа да се приготви.
Винаги, когато ставаше дума за тактическото планиране, Клаудия изразяваше несъгласие с него. Този път само го помоли да не убива жената. Тя не беше включена в поръчката. Гулд очакваше подобна молба и поради тази причина беше скрил от Клаудия вестта, че Ана е бременна. Щеше да се постарае да не замесва жената, но нямаше да рискува успеха на мисията само заради нея. Вместо да спори с Клаудия обаче, той й обеща, че жената на Рап ще остане невредима.
Гулд използва повода да изложи ясно правилата на Клаудия. Посъветва я да не излиза от хотела, докато не свърши сутрешният й „ритуал“. Не можеше да си позволи да привлича вниманието към себе си само защото тя повръщаше на всеки половин час. Клаудия се съгласи. Щеше да остане в хотела и да следи движението на колата на Ана, както и да прослушва всеки нов записан разговор. След като уточниха всички детайли на плана, те си събраха багажа. Гулд щеше да тръгне с пикапа рано преди изгрев-слънце, а тя щеше да освободи стаята около обяд, ако колата на Ана още е паркирана пред болницата.
Точно в шест часа Гулд напусна хотела и се отби на една бензиностанция по средата на пътя до къщата на Рап. Беше със сини джинси „Кархарт“, кафяви работни обувки, синьо-сива фланелена риза и бейзболна шапка с емблемата на „Уошингтън Нешънълс“. Не се беше бръснал три дни. Напълни с бензин резервоара, а после и шестте големи туби. Купи си вестник, плати за всичко в брой и си тръгна. На друга бензиностанция, само на няколко пресечки от първата, напълни и сто и шейсет литровите бутилки с пропан.
Влезе в паркинга на голям супермаркет и спря на мястото, което си беше избрал предната вечер. Беше 6.22 часа сутринта. Провери проследяващото устройство. Колата на Райли още беше пред къщата. Огледа се и за двайсети път си зададе въпроса: „Ами ако вземат колата на Рап вместо нейната?“ Не му оставаше нищо друго, освен да чака. Изключи двигателя, влезе в бистрото и си взе силно черно кафе. Върна се след минути и се настани на седалката. По негова преценка нямаше да му се наложи да чака дълго. Зачете се във вестника и се опита да не мисли за това, което му предстоеше. В 6.31 часа устройството изпиука, което означаваше, че колата е потеглила. Гулд си отдъхна. Щеше да е много по-лесно, ако знаеха точно къде се намират Рап и жена му.
Шест минути по-късно синьото беемве прелетя покрай Гулд. Ана караше, а Рап седеше до нея. Той ги съпроводи с поглед безпристрастно, като професионалист. Но вместо да тръгне веднага, остана на мястото си. Ако отидеше прекалено рано в къщата, щеше да предизвика подозрения. Затова спокойно продължи да си пие кафето и да чете вестника. От време на време хвърляше око на проследяващото устройство. В седем без пет колата на Райли спря пред университетската болница „Джордж Вашингтон“. Гулд изчака още петнайсет минути. Напусна паркинга и се насочи към дома на Рап. Километър по-късно той се обади на Клаудия. Тя вдигна след четвъртото позвъняване.
— Альо.
Гулд само дето не си прехапа езика, за да не й се разкрещи да не говори на френски.
— Как се чувстваш? — попита я той напрегнато.
— Не много добре.
— Легни да поспиш. Обаждам се само да ти кажа, че засега всичко върви добре. В момента пътувам натам. В десет ще те информирам за развитието на събитията.
— Добре.
Гулд затвори и стисна волана здраво с двете ръце. Клаудия не беше на себе си. Колкото по-скоро свършеше, толкова по-добре. Дали промяната се дължеше повече на бременността, или на нарушена психика. Беше забелязал първите признаци преди четири месеца. След операция в Украйна тя се напи и го попита дали според него тя ще отиде в ада. Заклет атеист, Луи й отговори, че ад не съществува. Тя поклати глава и му каза, че греши. После се разплака.