Гулд си припомни случилото се и изведнъж всичко му стана ясно. Забременяването е било нейният план да го принуди да се оттеглят. Не се съмняваше, че Клаудия нарочно е спряла да взима противозачатъчните. Търсеше повод да се откаже, а още повече — да накара и него да се откаже. Гулд не споделяше чувството й за вина, но я разбираше. Единственото, което искаше сега, беше да изпълни успешно последната им задача. Нужни му бяха само някакви си седем часа, за да го постигне. Рап му беше поднесен от съдбата на сребърен поднос. Той щеше да е дезориентиран след операцията, инстинктите му нямаше да са същите. Втори път Гулд едва ли щеше да има такъв шанс. Шест милиона долара, ако го направи както трябва. Общо единайсет милиона долара за убийството на един човек. Явно наистина много беше ядосал някого, че да обявят такава награда за главата му. При мисълта за баснословната сума се усмихна. Щяха да живеят където си поискат, при това в лукс и охолство. Само още няколко часа. Съсредоточи се в задачата и остави всички други мисли настрана.
Когато стигна пътя, близо до който се намираше къщата на Рап, той си сложи слънчевите очила „Оукли“ и забави скорост, сякаш търсеше определен адрес. От отбивката до къщата разстоянието беше четири километра. Мина покрай възрастни мъж и жена, които разхождаха кучета, но беше късно да се скрие. Надяваше се никой да не го забележи. Подмина къщата на Рап и стигна до края на пътя, а после обърна и се върна. Колата на Рап я нямаше отпред и Гулд предположи, че е прибрана в гаража.
Той влезе с пикапа на заден ход по алеята и спря на три метра от гаража. Слезе от колата и започна да си слага работни ръкавици, когато иззад ъгъла изтича куче. За част от секундата Гулд замръзна на място. Кучето излая, но не по начина, който Луи беше чувал многократно — преди звярът да скочи и да те захапе за гърлото. Лаят беше по-скоро игрив. Той свали едната ръкавица и коленичи. Протегна ръка и кучето се приближи предпазливо. Подуши го и се приближи още, а Гулд го почеса по врата.
— Май не те бива много като пазач, а?
Кучето само помаха с опашка и го погледна с големите си кафяви очи. Гулд се огледа наоколо. Дали кучето не беше на някой от съседите? Не можеше да си представи толкова послушно и миролюбиво животно да принадлежи на Рап. Между къщите от двете страни на улицата имаше поне петдесет метра, като границите на имотите бяха очертани от дървета и храсти. Листата още не бяха започнали да падат, макар и да бяха сменили цвета си. Провери дали кучето има каишка. Важното беше да продължи да се държи спокойно. Ако някой от съседите се появеше, щеше да му каже, че прави изчисления за новата канализация.
Изправи се и отвърза от веригата разтегателната стълба. Вдигна я и я подпря на стената на къщата. На шест крачки от гаража се намираше голяма сребриста метална бутилка за пропан. Беше полускрита от храсти с пирамидална форма. Гулд отиде до бутилката. Според скалата тя беше пълна наполовина. Той се захвана за работа. Върна се в пикапа и взе оттам рулото найлон, ножа и изолирбанда. Качи се на покрива, а през това време кучето застана в основата на стълбата и спокойно го загледа. За щастие камината и двата отдушника се намираха от другата страна. От пътя щяха да го забележат само ако се качеше на комина. Започна именно оттам. Отряза четири дълги ленти изолирбанд и ги залепи на кръста на джинсите си. После отряза голямо парче найлон и покри с него комина. После облепи с изолирбанда найлона, докато се увери, че го е запушил. Вентилационните отвори му отнеха само около няколко минути.
Слезе от покрива и отиде от другата страна на къщата. За миг се поспря на задната веранда и се загледа в залива. Недалеч от брега имаше две малки лодки. Вероятно бяха рибари. Подпря се на парапета. За него бяха завързани две лодки: една моторница за водни ски и една рибарска лодка. Приближи се до остъклената врата и надникна в кухнята. Влизането беше изключено. Човек като Рап със сигурност беше натъпкал това място с всякакъв вид охранителна техника.
Обиколи къщата и се върна на старото си място. Климатичната инсталация се намираше между бутилката с пропан и къщата. От инсталацията към къщата минаваше охладителният маркуч, а точно до него беше въздухозаборникът за отоплителната и охладителната система. Маркучът беше свързан с галванизиран капак петнайсет на петнайсет сантиметра, под който имаше отвор с размери седем на петнайсет сантиметра. Гулд се подпря в земята с коляно и с помощта на клещи извади решетката от вътрешността на въздухозаборника. Върна се в колата и взе удължителя и контакта, които беше купил от магазина за електротехника. Пъхна контакта в една външна розетка, увери се, че е изключен, и отиде до другия край на автомобилната алея. Кучето го последва. Той насочи дистанционното управление към гаража, натисна веднъж бутона и се върна. Превключвателят работеше. Гулд го изключи и взе удължителя.